Взаимодействие на J05AF02 диданозин, didanosine с J05AB14 - валганцикловир (valganciclovir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AF02 диданозин, didanosine е "J05AF02 - диданозин (didanosine)" която взаимодейства с "J05AB14 - валганцикловир (valganciclovir)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане на диданозин (didanosine) и ганцикловир (ganciclovir) може да доведе до значително повишени плазмени концентрации на диданозин, докато фармакокинетиката на ганцикловир е засегната минимално. В проучване, включващо 11 субекта с ХИВ-инфекция, ганцикловир (1 грам перорално на всеки 8 часа) увеличил пиковата плазмена концентрация и системната експозиция на диданозин (200 мг перорално на всеки 12 часа) със средно 58% и 71% респективно.

Други проучвания са докладвали подобни или дори по-големи промени при прилагане интравенозно и перорално на ганцикловир. Механизмът е неизвестен, но може да включва конкурентно инхибиране на бъбречната тубулна секреция на диданозин или увеличена от ганцикловир бионаличност на диданозин. Повишено внимание е препоръчително, ако диданозин трябва да се използва едновременно с ганцикловир или неговия прекурсор - валганцикловир.

Приложение: мониториране отблизо за токсичност, свързана с диданозин, като панкреатит, лактатна ацидоза и периферна невропатия, е препоръчително при едновременно прилагане на лекарствата. Пациентите трябва да бъдат посъветвани своевременно да уведомят своя лекар, ако изпитат симптоми на вероятна токсичност (например коремна болка, гадене, повръщане, диария, слабост, замайване, световъртеж, неравномерен пулс, или изтръпване, болка или боцкане в ръцете и краката).