Взаимодействие на J05AE08 атазанавир, atazanavir с L01XE17 - акситиниб (axitinib)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AE08 атазанавир, atazanavir е "J05AE08 - атазанавир (atazanavir)" която взаимодейства с "L01XE17 - акситиниб (axitinib)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на акситиниб (axitinib) с мощни инхибитори на CYP450 3A4 изоензим може да увеличи плазмените концентрации на акситиниб, който се метаболизира от този изоензим.

В клинично проучване на 32 здрави доброволци, приложението на еднократна доза акситиниб 5 мг на 4-ия ден от началото на лечение с мощен CYP450 3A4 инхибитор кетоконазол (400 мг дневно в продължение на 7 дни) води до 1,5-кратно увеличение на средната пикова плазмена концентрация (Cmax) на акситиниб и 2-кратно увеличение на средната му системна експозиция, в сравнение с прилагането само на акситиниб. Средният плазмен полуживот на акситиниб също се е увеличава от 9,4 часа, когато се прилага самостоятелно до 13,1 часа при комбинирането с кетоконазол. Тази комбинация се понася добре от доброволците в проучването.

Повечето от нежеланите лекарствени реакции, свързани с лечението са леки по тежест, най-често главоболие и гадене. Не са наблюдавани клинично значими ефекти върху кръвното налягане при еднократна доза акситиниб плюс кетоконазол в сравнение със самостоятелния прием на акситиниб.

Приложение: трябва да се избягва използването на акситиниб в комбинация с мощни CYP450 3A4 инхибитори, като итраконазол, кетоконазол, вориконазол, нефазодон, делавирдин, протеазни инхибитори, кетолидни и някои макролидни антибиотици. Препоръчва се включването на алтернативни медикаменти без или с минимален инхибиторен потенциал върху CYP450 3A4 изоензим.

Когато се налага комбинирано лечение с мощен ензимен инхибитор, производителят препоръчва намаляване дозата на акситиниб с приблизително 1/2, това намаление на дозата се очаква да коригира системната експозиция (AUC) на акситиниб в терапевтичните границите, наблюдавани без комбиниране на акситиниб с ензимен инхибитор, но липсват клинични данни.

В зависимост от индивидуалния терапевтичен отговор и поносимостта от лечението, дозата може да се коригира допълнително. След изключване на мощен CYP450 3A4 инхибитор от терапия, дозата на акситиниб трябва да се възстанови (след 3 до 5 полуживота на инхибитора) до тази, използвана преди включването на ензимния инхибитор.