Взаимодействие на J05AE08 атазанавир, atazanavir с J05AE07 - фозампренавир (fosamprenavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AE08 атазанавир, atazanavir е "J05AE08 - атазанавир (atazanavir)" която взаимодейства с "J05AE07 - фозампренавир (fosamprenavir)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с фозампренавир (fosamprenavir) може да понижи плазмените концентрации на атазанавир (atazanavir), дори и в присъствието на ниска доза ритонавир (ritonavir) като фармакокинетичен усилвател. Механизмът не е описан. В изследване с 22 пациенти, администрацията на атазанавир 300 мг веднъж дневно с фозампренавир/ритонавир 700 мг/100 мг два пъти дневно в продължение на 10 дни намалява пиковата плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC) на атазанавир с 24% и съответно 22%, в сравнение с приложение на атазанавир само с ритонавир 300 мг/100 мг веднъж дневно в продължение на 10 дни. Клиничното значение на тези промени не е известно.

В едно проучване, състоящо се от пациенти, които са били с непоносимост или не са успели с комбинацията лопинавир/ритонавир, 14 от тях, са приемали атазанавир/фозампренавир/ритонавир 150 или 200 мг/700 мг/100 мг два пъти дневно, с или без нуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза в продължение на 24 седмици и всички са показали нива на плазмените концентрации доста над минималните приемливи концентрации на атазанавир и ампренавир. В допълнение, пациентите са понесли добре режима и са имали добър антиретровирусен отговор. След 24 седмици, 10 пациента 60% са постигнали ХИВ РНК нива под 400 копия/мл, а четири от тях имат по-малко от 50 копия/мл. Терапията на четирима от пациентите, е изисквала допълнителни статини, защото  е настъпила хиперлипидемия, която е известен страничен ефект на протеазните инхибитори, по-специално ритонавир. На 8-мата седмица един пациент е развил 3-та степен, хиперлипидемия и е прекратил ритонавир с последващо подобрение. Трима пациенти, които не са понесли лечението с ритонавир са преминали на атазанавир/фозампренавир 400 мг/700 мг два пъти дневно, и които също са показали добра поносимост и добър антиретровирусен отговор. Според доклади атазанавир не повлиява значително фармакокинетиката на ампренавир от фозампренавир.

Приложение: подходящи дози на атазанавир, фозампренавир и ритонавир по отношение на безопасността и ефикасността не са установени, когато се използват в комбинация. Ограничени данни предполагат, че атазанавир, в доза от 150 или 200 мг два пъти дневно може да бъде адекватна в комбинация с фозампренавир 700 мг и ритонавир 100 мг два пъти дневно. Препоръчва се мониторинг на лекарствените вещества и внимателно следене на антиретровирусния отговор, ако този режим се използва.