Взаимодействие на J05AE07 фозампренавир, fosamprenavir с N07BC02 - метадон (methadone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AE07 фозампренавир, fosamprenavir е "J05AE07 - фозампренавир (fosamprenavir)" която взаимодейства с "N07BC02 - метадон (methadone)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с фозампренавир (fosamprenavir) самостоятелно или в комбинация с ниска доза ритонавир (ritonavir) може да намали плазмените концентрации на метадон (methadone). Точният механизъм на взаимодействието не е описан.

При изследване с 16 пациента, лекувани с метадон 44-100 мг дневно в продължение на най-малко 30 дни и ампренавир 1200 мг два пъти дневно в продължение на 10 дни, средната пикова плазмена концентрация (Cmax), системната експозиция (AUC) и минималната плазмена концентрация (Cmin) на фармакологично активен R (+) енантиомер на метадон са били намалени с 25%, 13% и 21%, в сравнение с приложението само на метадон.

По същия начин, при 19 пациента приемащи метадон в доза 70 мг до 120 мг веднъж дневно в комбинация с фозампренавир/ритонавир 700 мг/100 мг два пъти дневно в продължение на две седмици, се наблюдава намаляване на Cmax, AUC и Cmin на R (+) метадон с 21%, 18% и 11%. Метадонът може да понижи плазмените концентрации на ампренавир при липса на ниска доза ритонавир, като фармакокинетичен усилвател.

В друго проучване с 16 пациента, лекувани с метадон 44-100 мг дневно в продължение на най-малко 30 дни и ампренавир 1200 мг два пъти дневно в продължение на 10 дни, средните серумни стойности на Cmax, AUC и Cmin за ампренавир са били намалени с 27%, 30% и 25 % в сравнение с контролна група от предишно изследване. Клиничното значение на тези промени не е известно. За разлика от това, фармакокинетиката на ампренавир, приложен като фозампренавир/ритонавир не се променя от метадон в сравнение с исторически контролни данни.

Приложение: въз основа на наличните фармакокинетични данни, взаимодействието между метадон и фозампренавир/ритонавир не се очаква да е клинично значимо. Въпреки това, като предпазна мярка, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за абстинентни симптоми, ако е предписано лечение с фозампренавир/ритонавир, докато са на терапия с метадон. Пациентите трябва уведомяват своя болногледач, ако се появят симптоми на спиране приема на метадон, като безпокойство, безсъние, изпотяване, сълзене или хрема. Като се има предвид риска от намалена вирусна чувствителност и развитие на резистентност, свързана със субтерапевтични антиретровирусни лекарствени нива, за предпочитане е фозампренавир да не се използва с метадон при липса на ритонавир като фармакокинетичен усилвател.