Взаимодействие на J05AE07 фозампренавир, fosamprenavir с J04AB04 - рифабутин (rifabutin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AE07 фозампренавир, fosamprenavir е "J05AE07 - фозампренавир (fosamprenavir)" която взаимодейства с "J04AB04 - рифабутин (rifabutin)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с ампренавир (amprenavir) или предлекарството фозампренавир (fosamprenavir) може значително да повиши плазмените концентрации на рифабутин (rifabutin) и неговият фармакологично активен метаболит 25-О-дезацетил. Механизмът на действие включва ампренавир-предизвикано потискане на изоензима цитохром Р450 3А4 (CYP450 3A4), който е отговорен за метаболитния клирънс на рифабутин и 25-О-дезацетил рифабутин.

В шест здрави доброволци, ампренавир (1200 мг два пъти дневно, в продължение на 10 дни) е увеличил средното равновесно състояние на пиковата плазмена концентрация (Cmax), площта под кривата концентрация-време (AUC) и минималната плазмена концентрация (Cmin) на рифабутин (300 мг веднъж дневно, в продължение на 10 дни) със 119%, 193% и 271% съответно, в сравнение с приложението на рифабутин самостоятелно. Средното равновесно състояние на пиковата плазмена концентрация (Cmax), площта под кривата концентрация-време (AUC) и минималната плазмена концентрация (Cmin) на 25-О-дезацетил рифабутин се увеличили съответно 7.39, 13.35 и 32.9 пъти. Не са наблюдавани статистически значими разлики във фармакокинетиката на ампренавир, когато се прилага едновременно с рифабутин. Комбинацията е понесена лошо, в резултат на което са отпаднали 5 от 11 пациента от проучването. Нежеланите реакции се състоят предимно от грипоподобни симптоми и левкопения. Приложението на рифабутин в регулирани дози в комбинация с други протеазни инхибитори е свързано с вторичен увеит поради рифабутинова токсичност.

Приложение: за да се сведе до минимум риска от рифабутинова токсичност, включваща левкопения, увеит, артралгии и промяна в цвета на кожата, на листовката на продукта се препоръчва при пациенти, лекувани с ампренавир или фозампренавир, дозата на рифабутин да се намалява с най-малко 50% спрямо обикновено препоръчителната доза. Някои експерти предлагат намаляване на дозата на рифабутин от 300 до 150 мг, ако се дава всеки ден, но да се прилага пълната доза от 300 мг по време на интермитентна терапия (т.е. два пъти или три пъти седмично при директно наблюдавано лечение). Необходимо е да се изследва пълна кръвна картина поне веднъж седмично и да следи за развитието на неутропения.