Взаимодействие на J05AE03 ритонавир, ritonavir с B01AA01 - дикумарол (dicoumarol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AE03 ритонавир, ritonavir е "J05AE03 - ритонавир (ritonavir)" която взаимодейства с "B01AA01 - дикумарол (dicoumarol)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с протеазни инхибитори може да промени плазмените концентрации и/или фармакологичните ефекти на пероралните антикоагуланти. Били са докладвани както повишаване така и понижаване на международното нормализирано отношение (INR). Точният механизъм на взаимодействието е неизвестен.

В няколко случая, драматично намаляване на INR настъпило след прибавяне на ритонавир. В един случай, било необходимо почти удвояване дозите на варфарин, за да се поддържат терапевтични стойности на INR, и когато приемът на ритонавир бил прекратен месеци по-късно, INR бързо се покачило и дозите варфарин били значително понижени.

В друг случай, дозите на аценокумарол били прогресивно увеличени до достигане на 3 пъти по-големи дози от първоначалните, но неспособността за достигане на желаното INR довело до евентуално прекратяване приема на ритонавир, след което INR възобновило първоначалните си нива, отпреди 4 дни. Нелфинавир след това бил заменен с ритонавир и също се стигнало до взаимодействие, но терапевтични стойности на INR били достигнати след 210% повишение в дозите на аценокумарол.

Друг случай докладва участието на индинавир в подобно взаимодействие, но в по-малка степен. От друга страна, значително повишаване на INR настъпило при един пациент, след преминаването от режим с ефавиренц и абакавир към режим с ритонавир, нелфинавир, зидовудин и ламивудин. INR на пациента било ниско в дните, когато пропускал приема на ритонавир и високо в другите дни.

В друг случай, взаимодействие със саквинавир причинило хипопротромбинемия при пациент, стабилизиран с варфарин, и понижаване дозите на варфарин с 20% било необходимо.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако перорален антикоагулант трябва да се прилага с протеазни инхибитори. INR трябва да бъде редовно проверявано и дозите на антикоагуланта съответно коригирани, особено след започване, прекратяване или промяна в дозите на протеазни инхибитори, при пациенти със стабилен антикоагулантен режим.