Взаимодействие на J05AE03 ритонавир, ritonavir с L01XE02 - гефитиниб (gefitinib)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AE03 ритонавир, ritonavir е "J05AE03 - ритонавир (ritonavir)" която взаимодейства с "L01XE02 - гефитиниб (gefitinib)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с инхибитори на CYP450 3A4 може да повиши плазмените концентрации на гефитиниб (gefitinib), който първо се метаболизира чрез изоензима. Според листовката на продукта, приложението на гефитиниб 250 мг еднократна доза с мощния инхибитор итраконазол 200 мг веднъж дневно в продължение на 12 дни, води до повишение на средната системна експозиция (AUC) на гефитиниб с 88% при здрави доброволци от мъжки пол. Това увеличение може да бъде клинично значимо, тъй като нежеланите реакции на гефитиниб са свързани с дозата и плазмената му концентрация.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако гефитиниб се прилага с CYP450 3A4 инхибитори, особено мощни, като итраконазол, кетоконазол, нефазодон, делавирдин, кетолид и някои макролидни антибиотици, както и повечето протеазни инхибитори. Фармакологичният отговор на гефитиниб трябва да се следи по-внимателно във всеки случай, в който се добавя CYP450 3A4 инхибитор или се изтегля от терапията и при необходимост да се коригира дозата. Нужно е пациентите да бъдат посъветвани да се свържат със своя лекар, ако получат симптоми на  токсичност, предизвикана от гефитиниб, като тежка диария, гадене, задух, кашлица и треска.