Взаимодействие на J05AE03 ритонавир, ritonavir с J05AE02 - индинавир (indinavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AE03 ритонавир, ritonavir е "J05AE03 - ритонавир (ritonavir)" която взаимодейства с "J05AE02 - индинавир (indinavir)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с ритонавир (ritonavir) може значително да повиши плазмените концентрации на индинавир (indinavir). Механизмът на действие е посредством ритонавирово инхибиране на метаболизма на индинавир чрез CYP450 (цитохром p450) 3A4.

При проучване със здрави доброволци, ритонавир (в доза 200 мг до 400 мг на всеки 12 часа) е увеличил максималната плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на индинавир с до 110% и 475% съответно, в сравнение със самостоятелното приложение на индинавир. Въпреки това, увеличаване дозата на ритонавир не е довело до пропорционално увеличение на Cmax и AUC на индинавир.

Ритонавир намалява вариабилността между отделните индивиди на плазмените нива на индинавир и също е доказано, че участва в премахване на хранителния ефект върху бионаличността на индинавир. Индинавир има незначителен ефект върху фармакокинетиката на ритонавир.

Приложение: въз основа на степента на взаимодействие, дозата на индинавир трябва да се намали, когато се прилага едновременно с ритонавир.

Схемата на прием в доза (индинавир:ритонавир) 400:400 мг два пъти на ден с храната се понася добре по време на клиничните изпитвания и се препоръчва от някои експерти по ХИВ-инфекцията. Тази схема на прием показва съпоставими стойности на AUC на индинавир, като стандартен индинавир (т.е. индинавир 800 мг три пъти на ден), но повишава плазмените нива четирикратно и намалява Cmax с над 50%, което може да засили удобството при дозиране, както и безопасността и ефикасността на индинавир.

Ниски дози ритонавир (100 до 200 мг), плюс 800 мг индинавир два пъти дневно с храната, също се препоръчват от експерти по ХИВ-инфекцията. Тези схеми на прием могат да бъдат също толкова ефективни както за стандартния индинавир, но да се понасят по-слабо, както се посочва при някой проучвания, поради наличието на нежелани странични ефекти, като нефролитиаза, нарушения във вкуса и стомашно-чревни смущения.

При едно проучване е установено, че комбинацията ритонавир-индинавир (800:100 мг два пъти дневно) е показала по-слаба поносимост и е довела до увеличаване нивата на плазмените липиди, в сравнение с ритонавир-подсилен саквинавир (1000:100 мг два пъти дневно), въпреки че, вирусологичните отговори са сходни. Ограничените данни предполагат, че схеми на лечение с еднократен дневен прием на индинавир (1200 мг) и ритонавир (200 до 400 мг) могат да бъдат ефикасни, а в тази насока са необходими допълнителни изследвания.