Взаимодействие на J05AE03 ритонавир, ritonavir с J01EA01 - триметоприм (trimethoprim)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AE03 ритонавир, ritonavir е "J05AE03 - ритонавир (ritonavir)" която взаимодейства с "J01EA01 - триметоприм (trimethoprim)" по следният начин:

Мониторинг: при двама пациенти, приемащи сулфаметоксазол-триметоприм DS на всеки 12 часа и консумиране на алкохол, е докладванa дисулфирам-подобна реакция, въпреки че не е установена причинно-следствена връзка. Механизмът на взаимодействие е неизвестен.

Ритонавир перорален разтвор и лопинавир-ритонавир перорален разтвор съдържат значително количество алкохол (повече от 40% от обема), който теоретично може да предизвика дисулфирам-подобна реакция, когато се прилага едновременно със сулфаметоксазол-триметоприм.

От фармакокинетична гледна точка, едновременното приложение на ритонавир (500 мг на всеки 12 часа) и сулфаметоксазол-триметоприм (единична доза 800 мг-160 мг), е довело до намаление на плазмената концентрация на сулфаметоксазол с 20% в областта под кривата на плазмената концентрация (AUC) и 20% увеличаване на AUC на триметоприм. Плазмените нива на ритонавир не се променят. Тези промени, вероятно, не са от клинично значение и не се налага корекция на дозата.

Приложение: до получаване на допълнителни данни, е препоръчително да се избягва използването на ритонавир перорален разтвор и лопинавир-ритонавир перорален разтвор в комбинация със сулфаметоксазол-триметоприм. Пациентите, на които е предписана комбинацията, трябва да бъдат предупредени за опасност от възникване на дисулфирам реакция.

Дисулфирам реакцията може да включва симптоми като зачервяване, пулсации в главата и шията, пулсиращо главоболие, затруднено дишане, гадене, повръщане, изпотяване, жажда, болка в гърдите, сърцебиене, хипервентилация, тахикардия, хипотония, синкоп, слабост, виене на свят, замъглено зрение, и объркване.