Взаимодействие на J05AE03 ритонавир, ritonavir с G04BE08 - тадалафил (tadalafil)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AE03 ритонавир, ritonavir е "J05AE03 - ритонавир (ritonavir)" която взаимодейства с "G04BE08 - тадалафил (tadalafil)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с протеазни инхибитори (ПИ) може да повиши плазмените концентрации на тадалафил (tadalafil). Механизмът на действие е посредством протеазно инхибиране на метаболизма на тадалафил чрез CYP450 (цитохром p450) 3A4.

При проучване с пациенти, приложението на еднократна доза от 20 мг тадалафил по време на лечението с ритонавир 500 мг или 600 мг два пъти дневно, е довело до 30% намаление на максималната плазмена концентрация (Cmax) и 32% увеличение на системната експозиция (AUC ) на тадалафил, в сравнение със самостоятелното му приложение. Приема на същата доза тадалафил в комбинация с ритонавир 200 мг два пъти дневно е свързано със 124% увеличение на AUC на тадалафил и липса на промяна в Cmax.

Изследвана е фармакокинетиката на тадалафил при лечение на белодробната артериална хипертония (ПАХ) в присъствието на комбинацията от типранавир/ритонавир. Концентрацията на тадалафил нараства, когато се прилага едновременно с първата доза на типранавир/ритонавир, но не и при поддържащите дози на типранавир/ритонавир. Това би означавало, че първоначалния инхибиторен ефект на ритонавир върху CYP450 3A4, може да бъде компенсиран от по-бавно развиващия се индукционен ефект, така че след около една седмица на приложение на ритонавир два пъти дневно, експозицията на тадалафил е подобна в присъствието и отсъствието на ритонавир. Въпреки, че не са специално проучвани, други HIV протеазни инхибитори могат да увеличат експозицията на тадалафил.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако тадалафил се прилага в комбинация с протеазни инхибитори.

За лечение на еректилна дисфункция, дозата на тадалафил не трябва да надвишава 10 мг веднъж на всеки 72 часа, когато се използва при пациенти, получаващи терапия с протеазни инхибитори.

Когато таданафил се прилага веднъж дневно, при лечението на еректилна дисфункция или доброкачествена хиперплазия на простатата, максималната препоръчителна доза е 2,5 мг.

За лечение на белодробна артериална хипертония, лечението с тадалафил трябва да започне с доза от 20 мг веднъж дневно при пациенти, които са получавали терапия с протеазни инхибитори за усилване ефекта на ритонавир, за най-малко една седмица. Дозировката може да бъде увеличена до 40 мг веднъж дневно, въз основа на индивидуалната поносимост.

Употребата на тадалафил за лечение на белодробна артериална хипертония трябва да се избягва по време на започване на ритонавир-усилваща терапия с протеазни инхибитори. Производителите препоръчват да се преустанови приема на тадалафил най-малко 24 часа преди започване на терапия с протеазни инхибитори. След най-малко една седмица, тадалафил може да бъде възобновен в доза 20 мг веднъж дневно и дозата да се увеличава до 40 мг веднъж дневно, въз основа на индивидуалната поносимост. Не е необходимо да се прекрати приема на тадалафил при започване на терапия с протеазни инхибитори, която не съдържа ритонавир като фармакокинетичен усилвател, нито да се изчаква поне една седмица след края на терапията с протеазни инхибитори, за да се започне приема на тадалафил.

Дозата на тадалафил трябва да се започне или да бъде коригирана до 20 мг веднъж дневно, когато се прилага при схеми за терапия с протеазни инхибитори без добавянето на ритонавир, след което да се увеличи до 40 мг според поносимостта. Всички пациенти, лекувани с тадалафил, трябва незабавно да уведомяват лекуващия си лекар, ако изпитват болка или стягане в гърдите или челюстите, неритмичен сърдечен ритъм, гадене, задух, нарушения на зрението, синкоп, или продължителна ерекция (повече от 4 часа).