Взаимодействие на J05AB11 валацикловир, valaciclovir с L01BB06 - клофарабин (clofarabine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J05AB11 валацикловир, valaciclovir е "J05AB11 - валацикловир (valaciclovir)" която взаимодейства с "L01BB06 - клофарабин (clofarabine)" по следният начин:

Да се избягва: съвместното приложение с лекарства, които са нефротоксични може да понижи клирънса на клофарабин (clofarabine), който се елиминира основно чрез бъбречна екскреция и да потенцира риска от бъбречна токсичност, свързана с приложението на клофарабин. В клинични изпитвания за клофарабин, се наблюдава степен 3 или 4 повишение на креатинина при 8% от пациентите, и остра бъбречна недостатъчност при 3%.

Приложение: лекарства, които са потенциално нефротоксични (например аминогликозиди, полипептидни, гликопептид и полимиксинови антибиотици, амфотерицин Б, адефовир, цидофовир, тенофовир, фоскарнет, цисплатин, деферазирокс галиев нитрат, литиум, мезаламин, някои имуносупресори, интравенозни бифосфонати, интравенозен пентамидин, високи интравенозни дози метотрексат, високи дози и/или хронична употреба на нестероидни противовъзпалителни средства) трябва да се избягват по време на първите 5 дни от приложението на клофарабин ако е възможно. Бъбречната функция трябва да бъде оценена преди и по време на лечението и администрацията да се прекрати незабавно, ако се отбележи значително увеличение (например, степен 3 или по-висока) на креатинин. Терапията с клофарабин следва да бъде възстановена, когато пациентът се стабилизира и бъбречната функция се върне към изходни нива, обикновено с 25% намаляване на дозата.