Взаимодействие на J04AC01 изониазид, isoniazid с L04AX02 - талидомид (thalidomide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J04AC01 изониазид, isoniazid е "J04AC01 - изониазид (isoniazid)" която взаимодейства с "L04AX02 - талидомид (thalidomide)" по следният начин:

Мониториране: талидомид (thalidomide) може да причини периферна невропатия, и едновременното прилагане на други препарати, които също са свързани с този страничен ефект, може да увеличи риска. Талидомид, приложен самостоятелно, може да причини увреждане на нервите, и периферната невропатия е често, потенциално тежко странично явление, което може да бъде обратимо. Периферната невропатия обикновено настъпва след продължителна употреба за период от няколко месеца, въпреки че съществуват доклади, за настъпване на невропатия след сравнително краткосрочна употреба. Връзката с кумулативната доза на талидомид е неясна.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако талидомид се използва в комбинация с други невротоксични препарати. Всички пациенти, лекувани с талидомид трябва да бъдат изследвани всеки месец през първите 3 месеца от терапията и периодично след това, за да се установят ранни признаци на невропатия, като парене, боцкане, болка или изтръпване в ръцете и краката. Електрофизиологично тестване може да бъде извършено в началото и на всеки 6 месеца по време на терапията за установяване на асимптоматична невропатия.

Трябва да се има предвид незабавно прекратяване приема на талидомид при пациенти, които развият периферна невропатия, за да се ограничат настъпване на допълнителни щети. Симптомите могат да се подобрят или да възстановят първоначалното си състояние при някои пациенти, след прекратяване приема на талидомид. Ако е необходимо, лечението трябва да бъде възобновено единствено, след като невропатията се приведе в изходно положение.