Взаимодействие на J04AB04 рифабутин, rifabutin с J05AE10 - дарунавир (darunavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J04AB04 рифабутин, rifabutin е "J04AB04 - рифабутин (rifabutin)" която взаимодейства с "J05AE10 - дарунавир (darunavir)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното прилагане на рифабутин (rifabutin) и дарунавир (darunavir)/ритонавир (ritonavir) се очаква да повиши плазмените концентрации на рифабутин и да намали плазмените концентрации на дарунавир. Предложеният механизъм включва ритонавир-предизвикано потискане (инхибиране) на обмяната на рифабутин чрез цитохром Р450 (CYP450) 3A4 и обратно, рифабутин-предизвикана индукция на метаболизма на дарунавир чрез същия изоензим. Въпреки че, това взаимодействие не е специално изследвано с дарунавир/ритонавир, е било наблюдавано с други протеазни инхибитори, при което настъпило повишаване на системната експозиция (AUC) на рифабутин със 110% до 300% и на метаболита 25-О-дезацетил от 13 до 35 пъти. В някои случаи се съобщава за вторичен увеит от рифабутинова токсичност.

Ефектът на рифабутин върху протеазните инхибитори може да варира. Рифабутин има незначителни ефекти върху някои от протеазните инхибитори, но намалява системната експозиция (AUC) на други като индинавир, нелфинавир и саквинавир с 30% до близо 50%.

Приложение: за да се сведе до минимум рискът от рифабутинова токсичност, включваща левкопения, увеит, артралгии и обезцветяване на кожата, в листовката на дарунавир се препоръчва дозировката на рифабутин да се намалява до 150 мг на ден при пациенти, лекувани с дарунавир/ритонавир. Необходимо е изследване на пълна кръвна картина поне веднъж седмично и да се следи за развитието на неутропения.