Взаимодействие на J04AB04 рифабутин, rifabutin с J05AE09 - типранавир (tipranavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J04AB04 рифабутин, rifabutin е "J04AB04 - рифабутин (rifabutin)" която взаимодейства с "J05AE09 - типранавир (tipranavir)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с типранавир (tipranavir) в комбинация с ниска доза ритонавир (ritonavir) може значително да повиши плазмените концентрации на рифабутин (rifabutin) и активния му метаболит- 25-O-дезацетил. Механизмът на действие е посредством инхибиране на рифабутиновия метаболизъм от CYP450 (цитохром p450) 3A4.

При проучване с 20 пациенти приемали комбинацията типранавир/ритонавир (в доза 500 мг/200 мг два пъти дневно в продължение на 7 дни), е установено увеличаване на средната максимална плазмена концентрация (Cmax), площта под кривата концентрация-време (AUC) и минималната плазмена концентрация (Cmin) на рифабутин (150 мг еднократна доза) със 70%, 190% и 114% съответно, в сравнение с приложението само на рифабутин. Cmax, AUC и Cmin на 25-O-дезацетил са се увеличили приблизително с 3, 20 и 8 пъти над стойностите, наблюдавани след самостоятелното приемане на рифабутин. Рифабутин притежава незначителни ефекти върху фармакокинетиката на типранавир.

Приложение: по време на едновременно приложение с типранавир/ритонавир, се препоръчва намаляване на дозата на рифабутин до 75% (например, 150 мг през ден или три пъти седмично). Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за поява на токсичност на рифабутин, като левкопения, увеит, артралгии и промяна в цвета на кожата. Може да се наложи допълнително намаляване на дозировката.