Взаимодействие на J04AB04 рифабутин, rifabutin с J05AE08 - атазанавир (atazanavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J04AB04 рифабутин, rifabutin е "J04AB04 - рифабутин (rifabutin)" която взаимодейства с "J05AE08 - атазанавир (atazanavir)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с атазанавир (atazanavir) може значително да повиши плазмените концентрации на рифабутин (rifabutin) и активния му метаболит 25-O-дезацетил (25-O-desacetyl). Механизмът на действие е чрез инхибиране на CYP450 3A4 (цитохром p450) изоензим от атазанавир, който е отговорен за метаболитния клирънс на рифабутин.

При едно изследване с трима пациенти, атазанавир (в доза 600 мг веднъж дневно в продължение на 10 дни) е увеличил средната максимална плазмена концентрация (Cmax), площа под кривата концентрация-време (AUC) и минималната плазмена концентрация (Cmin) на рифабутин (в доза 150 мг веднъж дневно в продължение на 10 дни) с 18%, 110% и 243% съответно, в сравнение с приложение само на рифабутин по 300 мг веднъж дневно. Стойностите на Cmax, AUC и Cmin на 25-O-дезацетил са били с 8, 22, и 75 пъти повече от стойностите, наблюдавани само с рифабутин в доза 300 мг веднъж дневно.

Приложение: по време на едновременно приложение с атазанавир, се препоръчва намаляване на дозата на рифабутин до 75% (например, 150 мг всеки ден или три пъти седмично). Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци на токсичност с рифабутин, като левкопения, увеит, артралгии и промяна в цвета на кожата. Понякога се налага допълнително намаляване на дозировката.