Взаимодействие на J04AB02 рифампицин, rifampicin с A10BG02 - росиглитазон (rosiglitazone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J04AB02 рифампицин, rifampicin е "J04AB02 - рифампицин (rifampicin)" която взаимодейства с "A10BG02 - росиглитазон (rosiglitazone)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с рифампин (rifampin) може да намали плазмените концентрации на розиглитазон (rosiglitazone). Предложеният механизъм се състои в индуциране от рифампин на CYP450 2C8, изоензимът, основно отговорен за метаболитния клирънс на розиглитазон.

При 10 здрави доброволци, предшестващо лечение с рифампин (600 мг перорално веднъж дневно за 6 дни) намалило средната пикова плазмена концентрация и системната експозиция на розиглитазон (8 мг единична перорална доза) с 31% и 66%, респективно, в сравнение с плацебо. Времето на полуживот било скъсено от 3,9 до 1,5 часа, и пероралният клирънс се увеличил с около 3-пъти след лечение с рифампин, в сравнение с плацебо. Тези промени били наблюдавани при всеки субект. Подобни резултати били докладвани за розиглитазон 4 мг в едно друго фармакокинетично проучване.

Приложение: имайки предвид, че хипогликемичния ефект на розиглитазон е дозо- и концентрация-зависим, пациентите, лекувани същевременно с рифампин, могат да се нуждаят от по-високи дози розиглитазон. Кръвната захар трябва да бъде следена отблизо, когато CYP450 2C8-индуктор се прибавя или премахва от терапията, при пациенти със стабилен антидиабетен режим, и дозите на розиглитазон да бъдат коригирани, ако е необходимо. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат със своя лекар, ако изпитат загуба на гликемичен контрол.