Взаимодействие на J04AB02 рифампицин, rifampicin с L04AA10 - сиролимус (sirolimus)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на J04AB02 рифампицин, rifampicin е "J04AB02 - рифампицин (rifampicin)" която взаимодейства с "L04AA10 - сиролимус (sirolimus)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на сиролимус (sirolimus) с рифамицини, особено рифампин (rifampin), може значително да намали плазмените концентрации и фармакологичните ефекти на сиролимус. Механизмът, вероятно, включва намалена резорбция (усвояване), както и ускорен клирънс на сиролимус, поради индукция на чревните лекарствено-ефлуксни Р-гликопротеин помпи и чернодробни/чревни CYP450 3A4 изоензимите от рифамицините.

В проучване на 14 здрави доброволци, рифампин (600 мг дневно в продължение на 14 дни) увеличава клирънс на перорално, приложен сиролимус (20 мг еднократна доза) с 5,5 пъти, което съответства на средно понижение на максималната концентрация в кръвта (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC), съответно със 71% и 82%.

Вероятно, това взаимодействие може да се случи с други рифамицини, но в по-малка степен. Ин витро и ин виво проучвания на ензими предполагат, че потенциалната ензимна индукция на рифапентин е по-малка от тази на рифампин, но по-голяма от тази на рифабутин.

Приложение: не се препоръчва използването на сиролимус в комбинация с рифампин или други рифамицини, поради риска от отхвърляне на трансплантирания орган, свързано с неадекватни нива на имуносупресорния агент. Следва да се прилагат алтернативни лекарствени средства с по-малък потенциал за ензимна индукция.