Взаимодействие на J04AB02 рифампицин, rifampicin с J05AF01 - зидовудин (zidovudine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J04AB02 рифампицин, rifampicin е "J04AB02 - рифампицин (rifampicin)" която взаимодейства с "J05AF01 - зидовудин (zidovudine)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с рифамицини може да намали плазмените концентрации на зидовудин (zidovudine). Предложеният механизъм е индуциране от рифамицин на чернодробното глюкурониране и метаболизма на първо преминаване на зидовудин.

При осем ХИВ-позитивни пациенти, рифампицин (600 мг перорално веднъж дневно за 14 дни) намалило пиковата плазмена концентрация, системната експозиция и уринното възстановяване на зидовудин (200 мг перорално на всеки 8 часа) с 43%, 47% и 37%, респективно, в сравнение със самостоятелното прилагане на зидовудин. Пероралният клирънс на зидовудин се увеличил с 89% и клирънсът на глюкуронирания метаболит се увеличил със 100% при едновременното прилагане на лекарствата. Фармакокинетичните стойности възстановили 26% от първоначалните данни, 14 дни след прекратяване приема на рифампин.

Едно по-ранно проучване сравняващо четири ХИВ-позитивни пациенти, получаващи тази комбинация и контролна група от 69 пациенти, получаващи зидовудин без рифампицин, стигнало до същите заключения. По същия начин, в едно проучване е докладвано също, че рифабутин намалява системната експозиция на зидовудин с 32% и увеличава неговия клирънс с 43%. Взаимодействието не е било изучавано при употребата на рифапентин.

Приложение: клиницистите могат да обмислят по-внимателно мониториране на антиретровирусния отговор, когато рифамицин се прибавя към или премахва от терапията на пациенти със стабилен анти-ХИВ режим.

Повечето експерти не считат взаимодействието с рифамицини за достатъчно значимо, за да се обоснове емперично коригиране дозата на зидовудин, когато се използва като част от ефективен антиретровирусен режим. Въпреки това, взаимодействие с други антиретровирусни препрати от терапевтичния режим (например протеазни инхибитори, ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза) може да бъде противопоказано за употреба на рифамицин, особено рифампицин, или да предизвика необходимост от промяна на предшестващ антивирусен режим.

Като цяло, лечението на туберкулоза в рамките на антиретровирусна терапия е комплексно и изисква индивидуализиран подход. Необходима е консултация с експерти в лечението на ХИВ-свързана туберкулоза. Медицинските специалисти в лечението на туберкулоза и ХИВ-вирусни инфекции трябва да работят съвместно за постигането на добър лечебен резултат.