Взаимодействие на J04AB02 рифампицин, rifampicin с J05AE08 - атазанавир (atazanavir)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на J04AB02 рифампицин, rifampicin е "J04AB02 - рифампицин (rifampicin)" която взаимодейства с "J05AE08 - атазанавир (atazanavir)" по следният начин:

Противопоказание: едновременното приложение с рифампин (rifampin) може значително да понижи плазмените концентрации на повечето протеазни инхибитори (protease inhibitors), с изключение на ритонавир (ritonavir).

Механизмът на това взаимодействие е индукция от рифампин (rifampin) на CYP450 3A4, изоензим отговорен за метаболитния клирънс на протеазните инхибитори (protease inhibitors).

При фармакокинетични проучвания, взаимодействието е било свързано със 75% до 95% намаление в плазмените концентрации и системната експозиция (AUC) на протеазните инхибитори (protease inhibitors).

Приложение: като се има предвид риска от намалена вирусна чувствителност и развитие на резистентност, свързана със субтерапевтични антиретровирусни лекарствени нива, трябва да бъдат взети предвид алтернативни антимикобактериални средства при пациенти, които вече получават ефективна антиретровирусна терапия включваща протеазните инхибитори (protease inhibitors).

За лечение на латентна туберкулозна инфекция, се препоръчва девет месечен режим на изониазид (isoniazid).

За лечение на ХИВ - свързаната туберкулоза, се препоръчват схеми включващи рифабутин (rifabutin), тъй като рифабутин (rifabutin) е също толкова ефективен, колкото и рифампин (rifampin), но е много по-мощен индуктор на CYP450 3A4.

Не се препоръчват нерифамицинови схеми на лечение на ХИВ - свързаната туберкулоза поради по-високите нива на терапевтичен неуспех, повишаване на страничните ефекти, голямата продължителност на лечението, освен при пациенти, които имат непоносимост към рифамицини (rifamycins) или е налице рифамицин-резистентен щам.

Алтернативно, рифампин (rifampin) може да се използва в обичайните дози при пациенти, приемащи антиретровирусна схема, която включва ритонавир (ritonavir) 600 мг два пъти дневно или ритонавир (ritonavir) 400 мг два пъти дневно в комбинация с друг протеазен инхибитор (protease inhibitor) при намалена дозировка - например саквинавир (saquinavir) 400 мг два пъти дневно.

При пациенти, които не са започнали антиретровирусна терапия по време на лечението на туберкулозата, специалистите следва да обмислят възможността за използване рифампин (rifampin) и отлагане на антиретровирусна терапия.

При ранен стадий на ХИВ е разумно да наблюдава броя на CD4 клетките и да отложи антиретровирусната терапия до пълното излекуване на туберкулозата, тъй като има риск от прогресия на ХИВ заболяването или до повишаване на смъртността през този период.

Оптималното време за започване на антиретровирусна терапия трябва да се индивидуализира въз основа на първоначалния отговор на туберкулозното лечение и появата на нежелани реакции.

При пациенти с нисък брой на CD4 клетките, специалистите следва да обмислят забавяне на антиретровирусна терапия в първите един или два месеца на туберкулозната терапия, тъй като страничните ефекти са обичайно явление през тази мулти-лекарсвена фаза на лечение на туберкулозата и може да се припокриват с тези на антиретровирусните медикаменти.

Забавянето на антиретровирусната терапия намалява честотата и тежестта на парадоксалните реакции - имунни възстановителни синдроми, наподобяващи обостряне на туберкулозата, които понякога се появяват след започване на противотуберкулозното лечение при пациенти, приемащи мощни антиретровирусна терапия.

Рифабутин (rifabutin) може да бъде заместен около 2 седмици преди планираното начало на антиретровирусна терапия, за да има достатъчно време на ензимния индукционен ефект на рифампин (rifampin) да отслабне.

По принцип, лечението на туберкулозата в контекста на антиретровирусна терапия е сложно и изисква индивидуален подход.