Взаимодействие на J04AB02 рифампицин, rifampicin с J05AE03 - ритонавир (ritonavir)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на J04AB02 рифампицин, rifampicin е "J04AB02 - рифампицин (rifampicin)" която взаимодейства с "J05AE03 - ритонавир (ritonavir)" по следният начин:

Да се избягва: едновременното приложение на ритонавир (ritonavir) с рифампин (rifampin) може да намали плазмените концентрации на ритонавир. Механизмът е индукция на CYP450 3A4 изоензим от рифампин, този изоензим е отговорен за метаболизма на ритонавир.

При проучване на седем индивида, рифампин (300 или 600 мг дневно за 10 дни) намалява средната стойностна  равновесната, максимална плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC) на ритонавир (500 мг на всеки 12 часа), съответно 25 % и 35%, в сравнение с данните от девет контролни субекти. Клиничното значение на това взаимодействие е неизвестно, но вероятно е минимално.

В малко пилотно проучване, протеазен инхибитор-naive, ХИВ-инфектирани пациенти в напреднал стадий са подложени на противотуберкулозна терапия с изониазид, пиразинамид и рифампин (600 мг дневно) в продължение на 2 месеца преди включването в терапия на антиретровирусно лечение с ритонавир (600 мг два пъти дневно) и два нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (НИОТ).

Пациентите толерират и отговарят добре на комбинираната терапия по време на проследяването, продължило до 40 седмици, както и нивата на лекарствата, като цяло, са в рамките на нормалните стойности, в сравнение с исторически данни и се счита за терапевтично адекватна. Не са наблюдавани допълнителни хепатотоксични ефекти, докладвани са само леко повишение на серумните нива на трансаминазите (по-малко от 3-кратно увеличение над нормалните стойности).

Приложение: според лекарствената листовка на ритонавир, се препоръчва употребата на алтернативни антимикобактериални средства, като рифабутин при пациенти с ХИВ, лекувани с ритонавир, поради увеличения риска от възникване на намалена вирусна чувствителност и развитие на резистентност, дължаща се на субтерапевтични антиретровирусни лекарствени нива.

Въпреки това, някои експерти, както и CDC (американски центрове за контрол и превенция на заболяванията), показват, че обичайните противотуберкулозни дози рифампин могат да се използват с ритонавир 400 мг до 600 мг два пъти дневно в комбинация с един или повече нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза. Рифампин не трябва да се използва с ниска доза ритонавир (т.е. 100 мг два пъти дневно, прилаган като фармакокинетичен бустер на други протеазни инхибитори), тъй като ниска доза ритонавир не пречи предизвиканото от рифампин намаляване на концентрациите на лопинавир и вероятно други протеазни инхибитори.

Като цяло, лечението на туберкулоза (ТБК) при налична антиретровирусна терапия е сложно и изисква индивидуален подход. Трябва да се търси консултация с експерти в лечението на свързаната с ХИВ туберкулоза, както и лекарите, лекуващи туберкулозата и ХИВ трябва да работят в тясно сътрудничество по време на лечението.