Взаимодействие на J02AC03 вориконазол, voriconazole с M04AC01 - колхицин (colchicine)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на J02AC03 вориконазол, voriconazole е "J02AC03 - вориконазол (voriconazole)" която взаимодейства с "M04AC01 - колхицин (colchicine)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с инхибитори на цитохром Р450 3А4 (CYP450 3A4) може значително да увеличи серумните концентрации на колхицин (colchicine), който се метаболизира главно от изоензима. Може да настъпи клинична токсичност, включително миопатия, невропатия, мултиорганна недостатъчност и панцитопения.

В един случай, пациент с фамилна средиземноморска треска и амилоидоза, засягаща бъбреците, черния дроб и стомашно-чревния тракт е приет в болницата с животозастрашаваща колхицинова токсичност след двуседмичен курс с еритромицин, умерен CYP450 3A4 инхибитор. През годината, преди да бъде приет, пациентът е развил рецидивираща диария, коремна болка и е демонстрирал токсични нива на колхицин на два пъти. Много е вероятно пациентът да е имал остра колхицинова токсичност, причинена от добавянето на еритромицин на фона на хронична колхицинова интоксикация вследствие на бъбречно и чернодробно увреждане. Пациентът се подобрява с поддържащо лечение и интензивна хемодиализа и е изписан на 70-ия ден от хоспитализацията.

Друг доклад описва два фатални случая на агранулоцитоза поради предполагаемо взаимодействие между колхицин и кларитромицин (clarithromycin), мощен CYP450 3A4 инхибитор. Рисковите фактори включват леки отклонения в чернодробните функционални тестове при единия пациент и краен стадий на бъбречна недостатъчност при другия. Съобщени са и няколко други случая на съмнение за взаимодействие с кларитромицин, в които пациентите са развили рабдомиолиза, панцитопения или невромиопатия по време на лечението с колхицин. В повечето случаи са присъствали съпътстващи рискови фактори като съществуващо бъбречно и/или чернодробно увреждане.

В ретроспективно проучване на 116 пациенти, на които са били предписани кларитромицин и колхицин при едновременното им приемане в болницата, 9 от 88 пациенти (10.2%), които са получили двете лекарства едновременно са починали, в сравнение със само 1 от 28 пациенти (3,6%), които са получили лекарствата последователно. Степента на панцитопения е 10,2% при групата с едновременния прием в сравнение с 0% в групата, която приемала лекарствата последователно. Многовариантен анализ на пациентите, които са получавали съпътстваща терапия установи, че удължената припокриваща се терапия, наличието на изходно бъбречно увреждане и развитието на панцитопения са били свързани със смъртта. Като цяло, рискът от смърт се увеличава 25 пъти при пациенти, които са получавали съпътстваща терапия и които са развили панцитопения.

Приложение: поради риск от животозастрашаваща и фатална токсичност, при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане колхицин не трябва да се прилага в комбинация с мощни CYP450 3A4 инхибитори, като итраконазол, кетоконазол, вориконазол, нефазодон, делавирдин, протеазни инхибитори, кетолид (ketolide) и някои макролидни антибиотици. При пациенти с нормална бъбречна и чернодробна функция, трябва да се намали дозата на колхицин, когато се използва с мощни CYP450 3A4 инхибитори или в рамките на 14 дни от употребата им.

За лечение на остри кризи на подагра, коригираната препоръчителна единична доза е 0,6 мг, последвана от 0,3 мг един час по-късно. Приложението не трябва да се повтаря в продължение на най-малко три дни. За профилактика на пристъпи на подагра, коригираната доза трябва да бъде 0.3 мг веднъж дневно, ако първоначалният режим е бил 0,6 мг два пъти на ден и 0,3 мг веднъж на ден, ако първоначалният режим е бил 0,6 веднъж дневно.

За лечение на фамилна средиземноморска треска, максимална доза колхицин е 0.6 мг/ден (може да се прилага като 0,3 мг два пъти дневно), когато се използва в присъствието на мощни CYP450 3A4 инхибитори.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат с лекуващия лекар, ако проявят симптоми на токсичност като коремна болка, гадене, повръщане, диария, умора, миалгия (болка в мускулите), астения, хипорефлексия, парестезия и изтръпване.