Взаимодействие на J02AC03 вориконазол, voriconazole с L04AD02 - такролимус (tacrolimus)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J02AC03 вориконазол, voriconazole е "J02AC03 - вориконазол (voriconazole)" която взаимодейства с "L04AD02 - такролимус (tacrolimus)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с вориконазол (voriconazole) може да повиши плазмените концентрации на такролимус (tacrolimus). Механизмът на действие е чрез инхибиране на CYP450 (цитохром p450) 3A4 изоензим от вориконазол, отговорен за метаболитния клирънс на такролимус.

Според производителя, вориконазол (в доза 400 мг перорално на всеки 12 часа в продължение на 1 ден, след което в доза 200 мг на всеки 12 часа в продължение на 6 дни), увеличава максималната плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC) на такролимус (в доза 0.1 мг/кг еднократна доза), със средно 2 и 3 пъти съответно, при здрави индивиди. Това лекарствено взаимодействие е установено при реципиенти след трансплантация на черен дроб, при които концентрацията на такролимус в кръвта се е увеличила почти десетократно след получаване на вориконазол.

Приложение: необходимо е повишено внимание, ако такролимус трябва да се използва едновременно с вориконазол. При пациенти, които вече приемат такролимус, трябва дозата да се намали до една трета от първоначалната, при започване на лечение с вориконазол. Препоръчва се внимателно наблюдение на бъбречната функция и кръвните нива на такролимус, както след започване, така и след спиране на лечението с вориконазол, а дозата на такролимус да се коригира, когато е необходимо.