Взаимодействие на J02AC03 вориконазол, voriconazole с J05AG03 - ефавиренц (efavirenz)
Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.
Една от активните съставки на J02AC03 вориконазол, voriconazole е "J02AC03 - вориконазол (voriconazole)" която взаимодейства с "J05AG03 - ефавиренц (efavirenz)" по следният начин:
Коригиране на дозата: едновременното приложение на ефавиренц (efavirenz) и вориконазол (voriconazole) може значително да намали плазмените концентрации на вориконазол и да увеличи плазмените концентрации на ефавиренц. Механизмът включва индукция на ефавиренц от вориконазоловия метаболизъм чрез цитохром p450 (CYP450 2C19, 2C9 и 3A4), и инхибиране на вориконазол от метаболизма на ефавиренц чрез CYP450 3A4.
При здрави мъже доброволци, приложението на вориконазол (400 мг орално на всеки 12 часа в продължение на 1 ден, след което 200 мг на всеки 12 часа) с ефавиренц (400 мг орално веднъж дневно) в продължение на 9 дни намалява стойностите на максималната плазмена концентрация (Cmax) и системната експозиция (AUC) на вориконазол със средно 61% и 77% съответно. От друга страна, вориконазол увеличава Cmax и AUC на ефавиренц със средно 38% и 44% съответно. Когато коригирани дози вориконазол (300 мг перорално на всеки 12 часа) и ефавиренц (300 мг орално веднъж дневно) се прилагат едновременно в продължение на 7 дни, средната стойност на Cmax на вориконазол е била намалена с 36% и AUC с 55%, докато средната Cmax на ефавиренц е била намалена с 14% и AUC не се е повлияла значително.
За разлика от това, когато дозата на вориконазол е увеличена до 400 мг орално на всеки 12 часа и се прилага едновременно с ефавиренц (300 мг орално веднъж дневно) в продължение на 7 дни, промени в Cmax и AUC на всяко едно от двете лекарства, не са били счетени за клинично значими в сравнение с приложението на вориконазол или ефавиренц само в нормално препоръчителни дози. Клинически това взаимодействие може да доведе до неуспех на лечението с вориконазол.
При един клиничен случай на 50-годишен мъж с ХИВ, който е развил гъбичен езофагит (възпаление на хранопровода с гъбички от под Candida) по време на лечение с антиретровирусна схема, която съдържа ефавиренц 600 мг/ден и вориконазол 200 мг орално два пъти дневно за контрол на инвазивна белодробна аспергилоза. Било е необходимо увеличаване на дозата на вориконазол до 350 мг два пъти дневно. Не е проучвана едновременната употреба на интравенозен вориконазол и перорален ефавиренц.
Приложение: стандартни дози на вориконазол и ефавиренц не трябва да се използват заедно. Ако се налага едновременното им приложение, производителят препоръчва поддържащата доза на вориконазол да се увеличи от 200 мг до 400 мг орално на всеки 12 часа, а на ефавиренц да бъде намалена от 600 мг до 300 мг орално веднъж дневно. Когато лечението с вориконазол се спре, трябва да бъде възстановена първоначалната доза на ефавиренц (и обратно). Не са налице препоръчителни дози при едновременната употреба на интравенозен вориконазол и перорален ефавиренц.