Взаимодействие на J02AC02 итраконазол, itraconazole с A07AA12 - фидаксомицин (fidaxomicin)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на J02AC02 итраконазол, itraconazole е "J02AC02 - итраконазол (itraconazole)" която взаимодейства с "A07AA12 - фидаксомицин (fidaxomicin)" по следният начин:

Едновременното приложение с инхибитори на Р-гликопротеина (inhibitors of P-glycoprotein) може да повиши плазмените концентрации на фидаксомицин (fidaxomicin) и главния му метаболит - OP-1118, които са субстрати на стомашно-чревния ефлуксен транспортер.

Когато 200 мг фидаксомицин (fidaxomicin) са приложени в комбинация с 200 мг циклоспорин (cyclosporine) при 14 пациенти на клинично проучване, максималната плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата (AUC) на фидаксомицин (fidaxomicin) се увеличават съответно 4,2 и 1,9 пъти, в сравнение със самостоятелното му приложение. Максималната плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата (AUC) на метаболита OP-1118 са увеличени съответно с 9,5 и 4,1 пъти, при приложението съвместно с циклоспорин (cyclosporine).

Теоретично концентрации на фидаксомицин (fidaxomicin) и OP-1118 могат да бъдат намалени локално - т.е. в стомашно-чревния тракт, поради инхибиране на Р-гликопротеина.

Въпреки това при контролирани клинични проучвания, едновременното използване на инхибитори на Р-гликопротеина (inhibitors of P-glycoprotein) не е оказал ефект върху безопасността или ефикасността на фидаксомицин (fidaxomicin).

Не се налага корекция на дозата при едновременното приложение на фидаксомицин (fidaxomicin) с инхибитори на Р-гликопротеина (inhibitors of P-glycoprotein).