Взаимодействие на J02AC02 итраконазол, itraconazole с N05AX14 - илоперидон (iloperidone)
Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.
Една от активните съставки на J02AC02 итраконазол, itraconazole е "J02AC02 - итраконазол (itraconazole)" която взаимодейства с "N05AX14 - илоперидон (iloperidone)" по следният начин:
Коригиране на дозата: едновременното приложение с инхибитори на цитохром Р450 (CYP450) 3A4 и/или 2D6 може да повиши плазмените концентрации на илоперидон (iloperidone), който е субстрат на тези изоензими.
В 19 здрави доброволци, приложението на илоперидон (3 мг еднократна доза) в комбинация с мощния цитохром Р450 (CYP450) 3A4 инхибитор, кетоконазол (200 мг два пъти дневно в продължение на 4 дни), повишава системната експозиция (AUC) на илоперидон и неговите метаболити Р88 и Р95 съответно с 57%, 55% и 35%, в сравнение с приложението на илоперидон самостоятелно.
Приложение с мощния CYP450 2D6 инхибитор, флуоксетин (20 мг два пъти дневно в продължение на 21 дни), на 23 здрави доброволци, които са класифицирани като цитохром Р450 (CYP450) 2D6 екстензивни метаболизатори, води два до три пъти увеличение на системната експозиция (AUC) на илоперидон и метаболита P88 и 50% намаление на системната експозиция (AUC) на метаболита P95.
В проучване с многократно дозиране, едновременното прилагане на илоперидон (8 или 12 мг два пъти дневно) с мощния CYP450 2D6 инхибитор, пароксетин (20 мг / ден в дни 5 до 8), при пациенти с шизофрения, води до повишение на средното равновесно състояние на пиковите плазмени концентрации (Cmax) на илоперидон и P88 с приблизително 1,6 пъти и намаляване на средната пикова плазмена концентрация (Cmax) на P95 с 50%. Прилагането на многократни дози на илоперидон в комбинация с пароксетин (20 мг веднъж дневно в продължение на 10 дни) и кетоконазол (200 мг два пъти дневно) не разширява ефектите на някой от инхибиторите, прилаган самостоятелно. Високите плазмени нива на илоперидон може да увеличат риска от удължаване на QT интервала, което е свързано с камерни аритмии, включително торсадес де пойнтес и внезапна смърт. Ефектът на илоперидон върху QT интервала е усилен от присъствието на цитохром Р450 (CYP450) 2D6 и/или 3A4 инхибитори.
В отворено проучване, при пациенти с шизофрения или шизоафективно разстройство, дозировка от 12 мг илоперидон два пъти дневно е свързана с удължаване на нормалния QT интервал (QTc) с 9 мсек. В условията на метаболитна инхибиция е наблюдавано увеличение от изходното ниво на средния QTcF (коригиран QT интервал чрез формулата на Fridericia) както на цитохром Р450 2D6, така и на цитохром Р450 3A4 с около 19 мсек. Не са съобщени случаи на торсадес де пойнтес или други тежки сърдечни аритмии през премаркетинговия период.
Като цяло, рискът индивидуален агент или комбинация от агенти да причинят камерна аритмия в асоциация с удължаване на QT интервала е до голяма степен непредсказуем, но може да бъде увеличен от някои основни рискови фактори, като синдром на вроден удължен QT интервал, сърдечни заболявания и електролитни нарушения (хипокалиемия, хипомагнезиемия). В допълнение, степента на лекарствено предизвиканото удължаване на QT интервала зависи от конкретното лекарство(а) и дозировката.
Приложение: дозировката на илоперидон трябва да се намали наполовина, когато се прилага едновременно с мощни CYP450 3A4 инхибитори (напр. итраконазол, кетоконазол, вориконазол, нефазодон, делавирдин, протеазни инхибитори, кларитромицин, телитромицин) и/или мощни CYP450 2D6 инхибитори (флуоксетин, пароксетин, хинидин). Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят лекарска помощ, ако се появят симптоми, които биха могли да посочат настъпването на торсадес де пойнтес, като световъртеж, сърцебиене или синкоп. След прекратяване приложението на мощния CYP450 3A4 или 2D6 инхибитор, дозата илоперидон трябва да се върне към предишното ниво.