Взаимодействие на J02AC02 итраконазол, itraconazole с N06AA02 - имипрамин (imipramine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J02AC02 итраконазол, itraconazole е "J02AC02 - итраконазол (itraconazole)" която взаимодейства с "N06AA02 - имипрамин (imipramine)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с азолови противогъбични препарати може да увеличи плазмените концентрации на някои трициклични антидепресанти. Повишените нива на трициклични антидепресанти могат да доведат до токсичност на централната нервна система, антихолинергични симптоми и удължаване на QT-интервала. Механизмът се състои в намаляване клирънса на трицикличните антидепресанти, поради азолово инхибиране на CYP450 3A4 изоензима, който частично отговаря за метаболизма на трициклични антидепресанти като амитриптилин, кломипрамин, имипрамин и вероятно други. Флуконазол в допълнение инхибира CYP450 2C19, който е второстепенен път на метаболизиране на някои трициклични антидепресанти.

Ефектът на единична доза флуконазол върху фармакокинетиката на трицикличните антидепресанти не е бил докладван. В едно фармакокинетично проучване, включващо 6 здрави субекта, кетоконазол (200 мг/ден за 14 дни) увеличил полуживота и системната експозиция на единична доза имипрамин (100 мг) с 15% и 20%, респективно, но не повлиял фармакокинетиката на дезипрамин или неговия метаболит.

Приложение: при едновременното прилагане с азолов противогъбичен агент, пациенти със стабилен режим с трициклични антидепресанти трябва да бъдат наблюдавани за увеличен фармакологичен отговор към трицикличните антидепресенати, и дозите да бъдат съответно коригирани, ако е необходимо. Серумните нива на трицикличните антидепресанти трябва да бъдат мониторирани след започване или прекратяване приема на азолов противогъбичен агент.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да уведомят своя лекар, ако изпитат прекомерна сухота в устата, зрителни смущения, ретенция на урината, замайване, синкоп, бърз или неравномерен сърдечен ритъм, запек или припадъци.