Взаимодействие на J02AC02 итраконазол, itraconazole с L01DB06 - идарубицин (idarubicin)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J02AC02 итраконазол, itraconazole е "J02AC02 - итраконазол (itraconazole)" която взаимодейства с "L01DB06 - идарубицин (idarubicin)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с инхибитори на Р-гликопротеин може да увеличи плазмените концентрации на даунорубицин (daunorubicin) и идарубицин (idarubicin), които са субстрати на ефлуксния транспортер, известен също като ABCB1 или MDR1. Взаимодействието е било изучено с циклоспорин, мощен инхибитор на Р-гликопротеина, в опит да се преодолее резистентност към много лекарства при MDR1-свръхекспресиращи тумори.

В едно рандомизирано проучване, за да се тества дали циклоспорин може да увеличи антилевкемичния ефект на антрациклините, било установено, че циклоспорин значително понижава честотата на резистентност към индукционна химиотерапия, включваща последователно прилагане на цитарабин и даунорубицин (31% срещу 47%). Фармакокинетично, равновесните средни серумни концентрации на даунорубицин и неговия активен метаболит, даунорубицинол, били значително по-високи (приблизително 2 и 4 пъти, респективно) при пациенти, получаващи циклоспорин. Въпреки че нямало значителна разлика в честотата или тежестта на стоматит или бъбречна токсичност (установена с увеличаване на серумния креатинин), четвърта степен хипербилирубинемия и трета степен гадене настъпили по-често при пациенти, получаващи циклоспорин, отколкото при контроли (31% срещу 4% и 11% срещу 3%, респективно).

В едно фармакологично проучване на 27 пациента с остра миелогенна левкемия, получаващи индукционна химиотерапия с идарубицин и цитарабин, системната експозиция на идарубицин и идарубицинол била увеличена със 77% и 182%, респективно, при пациенти, получаващи циклоспорин 10 мг/кг дневно, в сравнение с контроли, поради 40% понижение в тоталния клирънс. Взаимодействието също е било докладвано в друго проучване, при което увеличаването системната експозиция на идарубицин и идарубицинол, било свързано с увеличени нива на токсичност.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако даунорубицин или идарубицин се предписва в комбинация с инхибитор на Р-гликопротеина. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани отблизо за увеличени странични ефекти, включително кардиотоксичност и миелосупресия.