Взаимодействие на J02AC02 итраконазол, itraconazole с L01BB03 - тиогуанин (tioguanine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J02AC02 итраконазол, itraconazole е "J02AC02 - итраконазол (itraconazole)" която взаимодейства с "L01BB03 - тиогуанин (tioguanine)" по следният начин:

Мониториране: едновременната или последователна употреба на препарати, за които се знае, че причиняват хепатотоксичност, може да увеличи риска от чернодробно увреждане, свързано с тиогуанин (thioguanine). Висок риск от чернодробна токсичност, характеризиращ се с увреждане на съдовия ендотел, е бил докладван при продължителна употреба на тиогуанин, особено при деца, приемащи лекарството като част от поддържаща терапия за остра лимфобластна левкемия и при други обстоятелства, свързани с продължителна употреба на лекарството.

Чернодробна токсичност обикновено се представя клинично със синдром на чернодробна венозна оклузивна болест (хипербилирубинемиям, лека хепатомегалия, повишаване на телесното тегло, поради задръжка на течности, и асцит) или с признаци на портална хипертония (спленомегалия, тромбоцитопения и варици на хранопровода). Хистопатологичните находки включват хепатопортална склероза, нодуларна регенеративна хиперплазия, пелиозен хепатит и перипортална фиброза.

Приложение: употребата на тиогуанин в комбинация с други потенциални хепатотоксични препарати (например ацетаминофен, алкохол, андрогени, анаболни стероиди, противотуберкулозни препарати, азолови противогъбични препарати, АСЕ-инхибитори, ендотелин рецепторни антагонисти; интерферони, нуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза, ретиноиди, тиазолидиндиони; антиконвулсанти, като карбамазепин, хидантоини, фелбамат, валпроева киселина; липидопонижаващи препарати като фенофибрат, HMG-CoA редуктаза инхибитори, ниацин; билкови и хранителни добавки като черен кохош, чапарал, черен оман, кава, масло от джоджен и червен ориз) трябва да става внимателно.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако почувстват потенциални признаци и симптоми на хепатотоксичност, като висока температура, обрив, сърбеж, анорексия, гадене, повръщане, умора, болка в горен десен квадрант, тъмна урина, светли изпражнения или жълтеница. Препоръчва се мониториране на чернодробната функция при започване на лечението и редовно след това.

Терапия с тиогуанин трябва да бъда прекратена, ако има доказателства за токсичен хепатит или билиарна стаза. Обратно развитие на признаците и симптомите на чернодробна токсичност са били докладвани след прекратяване на лечението. Ранни индикации на чернодробна токсичност са признаци, свързани портална хипертония като тромбоцитопения, неутропения и спленомегалия. Повишаване на чернодробните ензими също е било докладвано, не невинаги настъпва.