Взаимодействие на J01MA11 грепафлоксацин, grepafloxacin с R03AB03 - орципреналин (orciprenaline)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на J01MA11 грепафлоксацин, grepafloxacin е "J01MA11 - грепафлоксацин (grepafloxacin)" която взаимодейства с "R03AB03 - орципреналин (orciprenaline)" по следният начин:

Мониториране отблизо: бета-2 адренергичните агонисти могат да предизвикат дозозависимо удължаване на QT-интервала и загуба на калий. Теоретично, едновременното прилагане с други препарати, които могат да удължат QT-интервала, може да доведе до адитивни ефекти и увеличен риск от камерни аритмии, включително torsade de pointes и внезапна смърт.

По принцип, рискът от удължаване на QT-интервала свързан с прилагането на един или няколко препарати, причиняващи камерни аритмии, е силно непредвидим и може да бъде увеличен от някои рискови фактори, като вродени синдроми с удължаване на QT-интервала, сърдечни заболявания и електролитни нарушения (например хипокалиемия, хипомагнезиемия). Освен това, степента на удължаване на QT-интервала зависи от съответното лекарство и от дозите.

Клинично значимо удължаване на QT-интервала и хипокалиемия настъпват рядко, когато бета-2 адренергични агонисти се инхалират в препоръчителни дози . Въпреки това, тези ефекти могат да бъдат по-чести, когато лекарствата се прилагат системно или при надвишаване на препоръчителните дози.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато бета-2 адренергични агонисти се използват в комбинация с други лекарства, които удължават QT-интервала, включително антиаритмици от клас IА и III, някои невролептици, фенотиазини, трициклични антидепресанти, квинолони, кетолидни и макролидни антибиотици, цизаприд. Може да бъде подходящо мониториране на серумните електролити и ЕКГ, по време на продължителна употреба или прилагане на високи дози.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако изпитат симптоми, които биха могли да оказват настъпване на torsade de pointes като замайване, световъртеж, припадане, сърцебиене, неравномерен пулс, задух или синкоп.