Взаимодействие на J01MA11 грепафлоксацин, grepafloxacin с N06AX21 - дулоксетин (duloxetine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J01MA11 грепафлоксацин, grepafloxacin е "J01MA11 - грепафлоксацин (grepafloxacin)" която взаимодейства с "N06AX21 - дулоксетин (duloxetine)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с инхибитори на CYP450 1A2 може да повиши плазмените концентрации на дулоксетин (duloxetine), който е субстрат на изоензима. При проучване с 14 пациента от мъжки пол, едновременното приложение със 100 мг флувоксамин, мощен CYP450 1A2 инхибитор, води до увеличение на пиковата плазмена концентрация (Cmax) на дулоксетин 2,5 пъти, близо 6 пъти увеличение на системната експозиция (AUC), както и увеличение на полуживота на дулоксетин приблизително 3 пъти. Взаимодействието не е проучвано с по-малко мощни CYP450 1A2 инхибитори като мексилетин, пропафенон и зилеутон. Високите плазмени нива на дулоксетин теоретично, могат да увеличат риска от сериозни нежелани реакции като хипертония, хипертонична криза, повишаване на сърдечната честота, ортостатична хипотония, синкоп и серотонинов синдром.

Серотониновият синдром е рядко, но сериозно и животозастрашаващо състояние, което се смята, че възниква в резултат от хиперстимулация на 5-HT1A и 2А рецепторите на мозъчния ствол. Симптомите могат да включват промени в психичния статус като раздразнителност, промени в съзнанието, обърканост, халюцинации и кома, както и вегетативни дисфункции като тахикардия, хипертермия, изпотяване, треперене, лабилност на кръвното налягане, също мидриаза, невромускулни аномалии, като хиперрефлексия, миоклонус, тремор и атаксия и стомашно-чревни симптоми, като коремни спазми, гадене, повръщане и диария.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, ако дулоксетин се използва в комбинация с CYP450 1A2 инхибитори. Фармакологичният отговор на дулоксетин трябва да се следи по-внимателно всеки път, когато се добавя CYP450 1A2 инхибитор или се изтегля от терапията и да се коригира дозата, колкото е необходимо.