Взаимодействие на J01MA04 еноксацин, enoxacin с A02BA07 - ранитидин бисмутов цитрат (ranitidine bismuth citrate)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на J01MA04 еноксацин, enoxacin е "J01MA04 - еноксацин (enoxacin)" която взаимодейства с "A02BA07 - ранитидин бисмутов цитрат (ranitidine bismuth citrate)" по следният начин:

В зависимост от начина на приложение, ефекта на еноксацин (enoxacin) може да бъде променен от някои хистамин-2 рецепторни антагонисти (H2-агонисти).

Ефекта на еноксацин (enoxacin) при перорален прием може да бъде намален поради намаление на стомашно-чревната разтворимост и резорбцията в резултат на намаляване на стомашното рН от ефекта на хистамин-2 рецепторните антагонисти.

Доклади за подобно взаимодействие има за парентерално приложен ранитидин (ranitidine).

От друга страна фармакологичните ефекти на парентерално приложен еноксацин (enoxacin) могат да бъдат усилени от циметидин (cimetidine).

Механизмът на това взаимодействие е конкуренция за активната бъбречна секреция.

Не съществуват други доклади за взаимодействието на еноксацин (enoxacin) с други H2-антагонисти, въпреки че теоретично всички H2-антагонисти могат да доведат до подобен ефект върху перорално приложен еноксацин (enoxacin).

Препоръчват се внимателно клинично проследяване за промяна в ефекта на еноксацин (enoxacin) при едновременното приложение с H2 антагонист.