Взаимодействие на J01GB01 тобрамицин, tobramycin с M01AE03 - кетопрофен (ketoprofen)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J01GB01 тобрамицин, tobramycin е "J01GB01 - тобрамицин (tobramycin)" която взаимодейства с "M01AE03 - кетопрофен (ketoprofen)" по следният начин:

Мониториране: нефротоксичният ефект на аминогликозидите може да бъде увеличен от нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС), особено, ако последните са прилагани във високи дози за продължителен период. Четири деца с кистична фиброза, които са получавали ибупрофен за продължителен период, развили остра бъбречна недостатъчност малко след започване на терапия с интравенозен аминогликозид за белодробни обостряния. Младеж с кистична фиброза, който получавал интермитентни, стандартни дози ибупрофен, по време на лечение с интравенозен гентамицин, също развил бъбречна недостатъчност в допълнение към вестибуларната токсичност.

Животински модели предполагат, че бъбречните простагландини могат да играят роля в поддържането нормалния бъбречен кръвоток и скоростта на гломерулна филтрация при развитие на аминогликозидна нефротоксичност, като по този начин, инхибирането на тяхното образуване от НСПВС може да влоши бъбречното увреждане.

Приложение: когато е възможно, за предпочитане е приемът на НСПВС да се прекрати преди начало на терапията с интравенозни аминогликозиди. Ако се налага едновременно прилагане, хидратационния статус, както и бъбречната и вестибуларна функция, трябва да бъдат мониторирани.

Мониториране: недоносени деца, НСПВС могат да увеличат плазмените концентрации на аминогликозидите. Предложеният механизъм се състои в намаляване на аминогликозидния клирънс, поради намаляване скоростта на гломерулна филтрация от НСПВС, която вече е ниска при недоносени деца.

В едно проучване с 20 недоносени бебета, на които бил приложен поне за 3 дена амикацин или гентамицин, средната плазмена концентрация се увеличила със 17% и 33%, и средната най-ниска концентрация се повишила с 29% и 48% респективно, през ден 1 след интравенозното прилагане на индометацин за персистиращ дуктус артериозус. Серумният креатинин се повишил със 17%, докато диурезата и серумния натрий се понижили. Шестима пациенти развили хипонатриемия.

Приложение: може да е препоръчително обмислянето на редуциране на дозите на аминогликозидите, преди започване на терапия с НСПВС при деца. При едновременно прилагане, плазмените концентрации на антибиотика и бъбречната функция трябва да бъдат мониторирани, и дозата на антибиотика да бъде допълнително коригирана, ако е необходимо.