Взаимодействие на J01FA10 азитромицин, azithromycin с N02CA01 - дихидроерготамин (dihydroergotamine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J01FA10 азитромицин, azithromycin е "J01FA10 - азитромицин (azithromycin)" която взаимодейства с "N02CA01 - дихидроерготамин (dihydroergotamine)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на ерготаминови производни с някои макролидни антибиотици може значително да увеличи плазмените концентрации на ерготаминовите производни. Механизмът е инхибиране на CYP450 3A4 изоензим от макролидния антибиотик, изоензимът е отговорен за метаболитния клирънс на ерготамин и свързаните с него медикаменти.

Макролидите, които могат значително да инхибират CYP450 3A4 са кларитромицин, еритромицин и тролеандомицин. Докладван е клинично проявен ерготизъм при пациенти, лекувани с ерготамин или дихидроерготамин с макролидните антибиотици кларитромицин, еритромицин и тролеандомицин. Смята се, че азитромицин има малък или няма ефект върху CYP450 3A4. В клинични проучвания на азитромицин не е докладвано взаимодействие с ерготаминови производни, но не са провеждани специални проучвания за лекарствени взаимодействия.

Приложение: до наличието на повече данни се препоръчва повишено внимание, когато алкалоиди на моравото рогче се предписват в комбинация с азитромицин. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за потенциална ерготаминова токсичност, включваща периферен вазоспазъм, исхемия, тромбоза, тахикардия и хипертония. Пациентите се съветват да уведомяват своя лекар при появата на признаци и симптоми на потенциален ерготизъм като парестезия, цианоза, студени или болезнени крайници, мускулна болка или слабост, болки в корема, неправилен сърдечен ритъм, гръдна болка или стягане в областта на гърдите.