Взаимодействие на J01FA09 кларитромицин, clarithromycin с R06AX26 - фексофенадин (fexofenadine)

Това взаимодействие е минимално клинично значимо. Рискът е минимален, но трябва да го имате предвид. Удачно е да се предприемат мерки за да се избегне взаимодейстието.

Една от активните съставки на J01FA09 кларитромицин, clarithromycin е "J01FA09 - кларитромицин (clarithromycin)" която взаимодейства с "R06AX26 - фексофенадин (fexofenadine)" по следният начин:

Едновременното приложение с еритромицин (erythromycin) е доказано, че увеличава бионаличността на фексофенадин (fexofenadine).

Предложен е механизмът на инхибиране от еритромицин (erythromycin) на чревната ефлукс на фексофенадин (fexofenadine) чрез Р-гликопротеин транспортера (P-glycoprotein transporter). В допълнение, еритромицин (erythromycin) може да се намали билиарната (жлъчната) екскреция на фексофенадин (fexofenadine).

При 24 здрави доброволци, едновременното приложение на 120 мг два пъти дневно фексофенадин (fexofenadine) и 500 мг на 8 часа на еритромицин (erythromycin) е довело съответно до 82% и 109% увеличение на максималната плазмената концентрация (Cmax) и площта под кривата „концентрация-време” (AUC) на фексофенадин (fexofenadine), в сравнение със самостоятелното приложение на фексофенадин (fexofenadine).

Въпреки това, няма увеличение на нежелани лекарствени реакции или промени в QT интервала на ЕКГ мониторинга.

Няма извършени проучвания върху действието на кларитромицин (clarithromycin) или тролеандомицин (troleandomycin), но са възможни сходни клинични резултати като се имат предвид техните прилики с еритромицин (erythromycin).

Фексофенадин (fexofenadine) не е имал ефект върху фармакокинетиката на еритромицин (erythromycin).