Взаимодействие на J01FA09 кларитромицин, clarithromycin с J05AE08 - атазанавир (atazanavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J01FA09 кларитромицин, clarithromycin е "J01FA09 - кларитромицин (clarithromycin)" която взаимодейства с "J05AE08 - атазанавир (atazanavir)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение на кларитромицин (clarithromycin) с атазанавир (atazanavir) може значително да увеличи плазмената концентрация на първия, но да се намали тази на активния му метаболит- 14-ОН кларитромицин. Механизмът на действие е чрез инхибиране на CYP450 3A4 изоензим (цитохром p450) от атазанавир, който е отговорен за метаболизма на кларитромицин.

При едно изследване с 21 души, атазанавир (400 мг веднъж дневно в продължение на 10 дни) е увеличил средната максимална плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC) на кларитромицин (500 мг веднъж дневно) с 50 % и 94% съответно, в сравнение с приложението само на кларитромицин. За разлика от тях, Cmax и AUC на 14-ОН кларитромицин са били значително намалени, съответно със 72% и 70%.

Приложение: тъй като високите плазмени концентрации на кларитромицин могат да доведат до удължаване на QT интервала на електрокардиограмата, се препоръчва намаляване на дозата на кларитромицин с 50% при пациенти с умерена бъбречна недостатъчност (CrCl от 30 до 60 мл/мин) и намаляване на дозата със 75 % при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (CrCl по-малко от 30 мл/мин).

Дневната доза на кларитромицин не трябва да надвишава 1000 мг при едновременна употреба с протеазни инхибитори. В допълнение, поради значително спадане на плазмените концентрации на активния метаболит, трябва да се има впредвид алтернативна терапия, при показания различни от инфекции, причинени от Mycobacterium avium комплекс.