Взаимодействие на J01FA09 кларитромицин, clarithromycin с J02AC02 - итраконазол (itraconazole)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J01FA09 кларитромицин, clarithromycin е "J01FA09 - кларитромицин (clarithromycin)" която взаимодейства с "J02AC02 - итраконазол (itraconazole)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на итраконазол (itraconazole) и макролидни антибиотици може да повиши плазмените концентрации на итраконазол. Механизмът е намален клирънс на итраконазол поради конкурентно инхибиране на ензимната активност на CYP450 3A4 от макролидните антибиотици.

Според производителя, прилагането на еднократна доза на еритромицин етил сукцинат (1 грам) повишава средната пикова плазмена концентрация и площта под кривата концентрация-време (AUC) на итраконазол (200 мг), съответно с 44% и 36%.

По същия начин, при малък брой ХИВ-позитивни пациенти, кларитромицин повишава плазмените нива на итраконазол. Ефектът на итраконазол, еритромицин и кларитромицин е несигурен, въпреки че са докладвани повишени плазмени концентрации на кларитромицин при 3 пациенти, лекувани от белодробен микобактерии авиум-комплекс (Mycobacterium avium complex (MAC)) и коинфекция с аспергилоза.

Приложение: препоръчва се повишено внимание, когато итраконазол се използва едновременно с еритромицин или кларитромицин. Пациентите се съветват да уведомяват своя лекар, при появата на симптоми на вероятна токсичност на итраконазол, като гадене, повръщане, диария, коремна болка или главоболие. Подходящо е приложението на алтернативни макролидни антибиотици, като азитромицин или диритромицин, които не инхибират CYP450.