Взаимодействие на J01FA08 тролеандомицин, troleandomycin с N01AH02 - алфентанил (alfentanil)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на J01FA08 тролеандомицин, troleandomycin е "J01FA08 - тролеандомицин (troleandomycin)" която взаимодейства с "N01AH02 - алфентанил (alfentanil)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с мощни и умерени инхибитори на CYP450 3A4 може значително да повиши плазмените концентрации на алфентанил (alfentanil), които се метаболизират основно от този изоензим.

При шест здрави доброволци с предшестващо лечение с еритромицин (500 мг два пъти дневно в продължение на 7 дни) времето на полуживот на алфентанил (интравенозно еднократна доза от 50 мкг / кг) се увеличава от 84 на 131 минути и се намалява неговия клирънс от 3.9 на 2.9 мл / кг / мин, в сравнение с плацебо приложението.

Лекарствено взаимодействие се подозира и в изолирани случаи на продължителна седация и респираторна депресия.

При девет здрави доброволци с предварителна терапия с тролеандомицин (500 мг перорално на 12 часа за 4 дози) е довело до 79% намаление на клирънса на алфентанил (интравенозна болус доза 20 мкг / кг).

При проучване на дванадесет здрави доброволци е установено, че тролеандомицин (500 мг перорално 1,7 часа преди алфентанил, след това 250 мг на всеки 6 часа за още 3 дози), намалява клирънса на алфентанил (еднократна интравенозна доза от 15 мкг / кг) с 88% и увеличава на максималната плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата (AUC) съответно с 31% и 83%, в сравнение с плацебо групата.

При 30 пациенти, подложени на коронарен артериален байпас, средният полуживот на алфентанил (50 мкг / кг за въведение и 1 мкг / кг / мин за поддръжане) е увеличен с 50%, а системната експозиция (AUC) е увеличена с 24% - 40% при пациенти, на които едновременно с това е приложен дилтиазем (60 мг перорално 2 часа преди въвеждане в анестезия, 0,1 мг / кг / час при въведението и в продължение на 23 часа). Времето, за което плазменото ниво на алфентанил намалява с 50% е увеличено с 40% при групата на дилтиазема.

Въпреки, че времето за събуждане не се различава значително, времето за екстубация е било забавено средно от 2,5 часа при дилтиазем, в сравнение с плацебо групата.

При девет здрави доброволци приложението на алфентанил 20 мкг / кг в три отделни фази, клирънсът на алфентанил е съответно 1.3 и 1.4 мл / мин / кг след предварителна обработка (60 минути преди алфентанил) с 400 мг доза интравенозна и 400 мг перорална доза на флуконазол, в сравнение с 3.1 мл / мин / кг при предварителното лечение с плацебо.

Средно времето на полуживот на алфентанил е почти удвоено както след интравенозно, така и след перорално приложен флуконазол, в сравнение с плацебо групата - 2,7 и 2,5 часа срещу 1,5 часа. Страничните ефекти като потискане на дишането и субективните ефекти на алфентанил също се увеличават с флуконазол.

В друго проучване състоящо се от 19 пациенти от интензивно отделение, предварителната интравенозна терапия с циметидин (1200 мг дневно за 48 часа) увеличава времето на полуживот на алфентанил (125 мкг / кг еднократна интравенозна доза) с 75% и намалява неговия клирънс с 64%, в сравнение с интравенозно приложения ранитидин (300 мг дневно за 48 часа), който не е имал значителен ефект.

Приложение: при комбинацията с мощни и умерени CYP450 3A4 инхибитори като азоли, протеазни инхибитори, кетолиди, някои макролидни антибиотици, апрепитант (aprepitant), дилтиазем (diltiazem), далфопристин-квинупристин (dalfopristin-quinupristin), делавирдин (delavirdine), иматиниб (imatinib), нефазодон (nefazodone), верапамил (verapamil), се налагат по-ниски дозировки на алфентанил.

Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за потискане на централната нервна система и дишането, и ако е необходимо да се приложи коригиране на дозата.

В някои случаи може да се удължи времето за възстановяване от анестезия с алфентанил.