Взаимодействие на J01EA01 триметоприм, trimethoprim с A10BG02 - росиглитазон (rosiglitazone)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J01EA01 триметоприм, trimethoprim е "J01EA01 - триметоприм (trimethoprim)" която взаимодейства с "A10BG02 - росиглитазон (rosiglitazone)" по следният начин:

Мониториране: едновременното прилагане с триметоприм (trimethoprim) може да увеличи плазмените концентрации на розиглитазон (rosiglitazone). Предложеният механизъм се състои в инхибиране от триметоприм на CYP450 2C8, изоензимът, основно отговорен за метаболитния клирънс на розиглитазон.

В едно проучване, включващо 10 здрави доброволци, предшестващо лечение с триметприм (160 мг перорално два пъти дневно за 4 дни) увеличило средната пикова плазмена концентрация и системната експозиция на розиглитазон (4 мг единична перорална доза) с 14% и 37%, респективно, в сравнение с плацебо. Времето на полуживот на розиглитазон било увеличено от 3,8 до 4,8 часа. Почти идентични резултати били докладвани при 8 здрави доброволци в едно друго проучване.

Приложение: мониториране отблизо за развитие на хипогликемия и други странични ефекти на розиглитазон, като задръжка на течности, сърдечна недостатъчност и белодробен или периферен оток, е препоръчително, при едновременното прилагане с триметоприм, особено при пациенти, получаващи високи дози розиглитазон (например 8 мг/ден).

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да следят редовно кръвната си захар и да бъдат обучени как да разпознават и лекуват хипогликемия, която може да включва симптоми като главоболие, замайване, сънливост, нервност, объркване, тремор, глад, слабост, изпотяване и сърцебиене. Може да е необходимо коригиран дозите на розиглитазон, ако се подозира взаимодействие.