Взаимодействие на J01DD13 цефподоксим, cefpodoxime с A02AD02 - магалдрат (magaldrate)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на J01DD13 цефподоксим, cefpodoxime е "J01DD13 - цефподоксим (cefpodoxime)" която взаимодейства с "A02AD02 - магалдрат (magaldrate)" по следният начин:

Корекция на дозовия интервал: едновременното приложение с антиациди или средства с киселинно-неутрализиращ ефект могат да намалят бионаличността (скоростта и степента, с която активната съставка се усвоява и достига до мястото на действие) на цефподоксим проксетил (cefpodoxime proxetil) и цефуроксим аксетил (cefuroxime axetil). Предложеният механизъм на действие е чрез намаляване на разтворимостта и усвояването на лекарствата, в зависимост от рН.

При изследване с десет здрави доброволци, приложението на 10 мл магнезиев хидроксид - алуминиев хидроксид (в доза 600 мг-900 мг), 2 часа и 15 минути преди поглъщането на цефподоксим проксетил в доза 200 мг, е довело до приблизително 40% намаление на максималната плазмена концентрация (Cmax) и площта под кривата концентрация-време (AUC) на цефподоксим, в сравнение със самостоятелното прилагане на това средство.

При друго проучване са отчетени подобни резултати и с натриев бикарбонат и алуминиев хидроксид. По същия начин, предварителното третиране с ранитидин плюс натриев бикарбонат е намалило Cmax и AUC на цефуроксим с над 40% при шест здрави доброволци. Клиничното значение на тези ефекти не е известно, но трябва да се има предвид намаляване на антибиотиковата ефикасност.

Приложение: поради лисата на допълнителни данни, пациентите лекувани с цефподоксим проксетил или цефуроксим аксетил, трябва да се избягват приема на антиациди или перорални медикаменти, които съдържат антиацидни средства (напр. диданозин буферирани таблетки или перорален разтвор за деца), в продължение най-малко на два часа, преди и след прилагането на антибиотика.