Взаимодействие на H03AA02 лиотиронин натрий, liothyronine sodium с G03CB02 - диетилстилбестрол (diethylstilbestrol)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на H03AA02 лиотиронин натрий, liothyronine sodium е "H03AA02 - лиотиронин натрий (liothyronine sodium)" която взаимодейства с "G03CB02 - диетилстилбестрол (diethylstilbestrol)" по следният начин:

Мониторинг: естрогените (Estrogens) могат да повишат нивата на концентрация на серумния тиротропин, което може да бъде вредно при пациенти с рак на щитовидната жлеза, получаващи тироксин за потискане на тиротропин или да намали изискваната доза тироксин при пациенти с хипотиреоидизъм на заместваща терапия. Известно е, че естрогените увеличават концентрацията на серумния тиреоидсвързващ глобулин в зависимост от дозата. Следователно, може да има намаляване на несвързан или свободен, тироксин за хормоналната активност, което, на свой ред, води до увеличаване на серумната концентрация на тиротропин. Секрецията на тироксин обикновено може да се увеличи, за да компенсира този ефект, но при пациентите с хипотиреоидизъм липсва механизъм за приспособяване. Съществуват данни, които показват, че трансдермална терапия с естроген не може да повлияе на концентрациите на тиреоидсвързващия глобулин, но се изискват повече данни, за да се потвърди това.

Приложение: При пациенти, лекувани с тироксин, серумния тиротропин трябва да се измерва около 12 седмици след като естрогенната терапия се започне, променя или прекратява, и да се направи съответната промяна на дозата на тироксин. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да се свържат със своя лекар, ако се появят клинични прояви на хипотиреоидизъм, като умора, непоносимост към студ, запек, необяснимо наддаване на тегло, депресия, ставни или мускулни болки, изтъняване на косата или косопад, суха кожа, дрезгав глас, и отклонения в менструалния цикъл.