Взаимодействие на H03AA02 лиотиронин натрий, liothyronine sodium с B03AB09 - железен протеинсукцинилат (ferric proteinsuccinylate)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на H03AA02 лиотиронин натрий, liothyronine sodium е "H03AA02 - лиотиронин натрий (liothyronine sodium)" която взаимодейства с "B03AB09 - железен протеинсукцинилат (ferric proteinsuccinylate)" по следният начин:

Корекция на дозовия интервал: едновременното приложение на желязо-съдържащи продукти може да намали пероралната бионаличност и фармакологичните ефекти на левотироксин. Точният механизъм на взаимодействие е неизвестен, но ин-витро данни предполагат, че може да включва неспецифична адсорбция на левотироксина към желязото при киселинни нива на рН, при което се образува неразтворим комплекс, който се абсорбира слабо от стомашно-чревния тракт.

В едно проучване, 14 пациенти с хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), подложени на продължителна, постоянна схема на левотироксин са показали увеличение на средната стойност на нивото на серумния тиротропин (стимулиращ хормон на щитовидната жлеза или TSH) от 1.6 до 5.4 mU/L след добавянето на железен сулфат (300 мг прилаган едновременно с левотироксин 30 до 60 минути преди закуска) в продължение на 3 месеца. Общо при 11 пациента е наблюдавано повишение на серумния тиреотропин (тиреостимулиращ хормон, ТСХ) в 12-та седмица, в сравнение с изходното ниво, включително двама, които са имали нива над горната граница на нормата, което показва наличието на хипотиреоидизъм. Девет от единадесетте също са имали засилване на признаците и симптомите на хипотиреоидизъм, което се основава на субективна оценка при използването на клиничните резултати.

Не е известно дали това взаимодействие настъпва с други препарати на тироидните хормони.

Приложение: някои експерти препоръчват разделяне на времето на приложение на левотироксин и желязо-съдържащи препарати с най-малко 2 до 4 часа интервал. Препоръчва се проследяване на серумните нива на тиреотропина. При пациенти със стомашно-чревни нарушения или малабсорбция може да съществува по-голям риск от развитие на клиничен или субклиничен хипотиреоидизъм, в резултат на това взаимодействие.