Взаимодействие на H03AA01 левотироксин натрий, levothyroxine sodium с J05AE02 - индинавир (indinavir)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на H03AA01 левотироксин натрий, levothyroxine sodium е "H03AA01 - левотироксин натрий (levothyroxine sodium)" която взаимодейства с "J05AE02 - индинавир (indinavir)" по следният начин:

Мониторинг: докладван е единичен клиничен случай, при който се предполага, че индинавир (indinavir) може да повиши серумните концентрации на тироксин, което потенциално води до хипертиреоидизъм. Предполагаемият механизъм е инхибиране на ензима глюкоронилтрансфераза от индинавир, ензимът е частично отговорен за метаболитния клирънс на тироксин.

Клиничният доклад описва ХИВ-инфектиран пациент, лекуван със ставудин, ламивудин и индинавир в продължение на няколко години и е стабилизиран с левотироксин 0.75 мг/ден, при започване на лечението. Около 50 дни по-късно, при пациента се появяват нервност, сърцебиене, безпокойство, слабост, и лека загуба на тегло.

Изследване на функцията на щитовидната жлеза открива потискане на тиреоид-стимулиращия хормон (TSH по-малко от 0,1 MIU/L), увеличение на свободния Т4 (57 pmol/L) и повишен свободен T3 (33 pmol/L). Месец след като дозата на левотироксин е намален до 0,12 мг/ден, функцията на щитовидната жлеза се нормализира.

Приложение: при едновременно приложение на индинавир и левотироксин, следва да се разглежда възможността за засилване на терапевтичния отговор към левотироксин. Когато индинавир се включва или изключва от терапия, е подходящо клинично и лабораторно проследяване, както и корекция на дозата.