Взаимодействие на H02AB02 дексаметазон, dexamethasone с A04AD12 - апрепитант (aprepitant)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на H02AB02 дексаметазон, dexamethasone е "H02AB02 - дексаметазон (dexamethasone)" която взаимодейства с "A04AD12 - апрепитант (aprepitant)" по следният начин:

Коригиране на дозата: едновременното приложение с апрепитант (aprepitant) или предлекарството фосапрепитант (fosaprepitant) може да увеличи плазмените концентрации на някои кортикостероиди. Механизмът на действие се основава на понижен клирънс поради потискане на активността на изоензима цитохром Р450 3A4 (CYP450 3A4) от апрепитант.

Според листовката на продукта, едновременното приложение на апрепитант (125 мг на първия ден и 80 мг/ден през втория до петия ден) и дексаметазон (20 мг орално в първия ден и 8 мг/ден от втори до пети ден), води до увеличаване на площта под кривата плазмена концентрация-време (AUC) на дексаметазон 2,2 пъти през първи и пети ден.

По същия начин, апрепитант (125 мг през първия ден и 80 мг/ден през втори и трети ден) увеличава площта под кривата плазмена концентрация-време (AUC) на метилпреднизолон (125 мг интравенозно през първи ден и 40 мг орално през втори и трети ден) 1,34 пъти на първи ден и 2,5 пъти на трети ден. За разлика от това, едновременното приложение с еднократна доза от 40 мг апрепитант увеличава площта под кривата плазмена концентрация-време (AUC) на перорален дексаметазон (20 мг) само с 45%, което показва по-слаба инхибиране на изоензима CYP450 3A4 по време на приложението на ниска единична доза. Ефектът на апрепитант върху фармакокинетиката на субстратите на изоензима цитохром Р4503А4 (CYP450 3A4) също се очаква да бъде по-малък, когато субстратите се прилагат интравенозно, за разлика от пероралното приложение и може да се променя след продължително прилагане.

Приложение: дозата на перорален дексаметазон и метилпреднизолон трябва да се намали с около 50%, когато се прилага едновременно с апрепитант в режим 125 mg/80мг и дозата на интравенозно прилагания метилпреднизолон трябва да се намали с приблизително 25%.

Дневната доза дексаметазон прилагана с апрепитант в клинично проучване на химиотерапия-индуцирано гадене и повръщане бе намалена за сметка на лекарствените взаимодействия. Не се налага корекция на дозата на кортикостероидите по време на едновременно приложение с апрепитант в единична доза 40 мг за предотвратяване на постоперативно гадене и повръщане. Не се препоръчва хронична, продължителна употреба на апрепитант за предотвратяване на гадене и повръщане, тъй като профилът на лекарствените взаимодействия не е проучен и може да се промени при продължителна употреба.