Взаимодействие на H01AA02 тетракозактид, tetracosactide с A10AE04 - инсулин гларгин (insulin glargine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на H01AA02 тетракозактид, tetracosactide е "H01AA02 - тетракозактид (tetracosactide)" която взаимодейства с "A10AE04 - инсулин гларгин (insulin glargine)" по следният начин:

Мониториране: ефикасността на пероралните хипогликемични агенти и инсулин може да бъде намалена от някои лекарства, включително тиазиди или други диуретици, кортикостероиди, естрогени, прогестини, тироидни хормони, човешки хормон на растежа, гонадотропин-рилийзинг хормон агонисти, фенотиазини, атипични антипсихотици, симпатомиметични амини, протеазни инхибитори, фенитоин, мегестрол, даназол, изониазид, аспарагиназа, пегаспаргаза, диазоксид, темсиролимус, перорална суспензия сукралфат, както и фармакологични дози никотинова киселина и адренокортикотропни агенти.

Тези лекарства могат да повлияят контрола на кръвната захар и да предизвикат хипергликемия, нарушен глюкозен толеранс, начало на захарен диабет и/или обостряне на съществуващ вече диабет.

Приложение: близко клинично мониториране на гликемичния контрол е препоръчително, ако тези лекарства се прилагат едновременно с антидиабетни агенти. Също така, пациентите трябва да бъдат наблюдавани за хипогликемия, когато приема на тези лекарства е прекратен. Коригиране дозите на хипогликемичния агент може да бъде необходимо.