Взаимодействие на G03CB02 диетилстилбестрол, diethylstilbestrol с L04AX04 - леналидомид (lenalidomide)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на G03CB02 диетилстилбестрол, diethylstilbestrol е "G03CB02 - диетилстилбестрол (diethylstilbestrol)" която взаимодейства с "L04AX04 - леналидомид (lenalidomide)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното лечение с вещества, които могат да причинят тромбоза, като средства стимулиращи еритропоезата, естрогени или селективни модулатори на естрогеновите рецептори, може да потенцира риск от венозна тромбоемболия при употребата на леналидомид (lenalidomide).

Дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия са наблюдавани когато леналидомид се прилага едновременно с дексаметазон (dexamethasone) за лечение на мултиплен миелом.

При две клинични проучвания състоящи се от общо 703 пациенти с мултиплен миелом, дълбока венозна тромбоза или 3/4 степен нежелана лекарствена реакция се отчитат в 7,4% и 8,2% от пациентите в леналидомид / дексаметазон групата (n=350), в сравнение със съответно 3,1% и 3,4% от пациентите в групата на плацебо / дексаметазон (n=350). По същия начин белодробна емболия е отчетена като сериозна или 3/4 степен нежелана лекарствена реакция при 3,7% от пациентите в групата на леналидомид / дексаметазон, в сравнение с 0,9% от пациентите в групата на плацебо / дексаметазон. Венозни тромбоемболични състояния са били съобщени и по време на монотерапията с леналидомид за лечение на миелодиспластичен синдром.

Приложение: лекарствени продукти, които могат да причинят тромбоза трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с мултиплен миелом, приемащи леналидомид с дексаметазон.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако се развият потенциални признаци на тромбоемболия като болка в гърдите, задух и болка или подуване на ръцете или краката.

Не е известно дали профилактична антикоагулантна терапия или антитромбоцитна терапия може да намали риска от венозна тромбоемболия.

Решението за предприемане на профилактични мерки трябва да се направи внимателно, след оценка на рискови фактори.

Ако има тромбоемболично събитие при лечение с леналидомид, лечението трябва да се спре и започне стандартна антикоагулантна терапия. След стабилизирана коагулация и контрол на усложненията от тромбоемболичното събитие, терапията с леналидомид може да бъде възобновена при обичайните дозировки при оценка, че ползата надвишава риска. Антикоагулантната терапия трябва продължава до края на лечението с леналидомид.