Взаимодействие на G03AA12 дроспиренон и естроген, drospirenone and estrogen с H01AA02 - тетракозактид (tetracosactide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на G03AA12 дроспиренон и естроген, drospirenone and estrogen е "G03AA12 - дроспиренон и естроген (drospirenone and estrogen)" която взаимодейства с "H01AA02 - тетракозактид (tetracosactide)" по следният начин:

Мониторинг: естрогените (Estrogens) могат да засилят системните ефекти на ендогенните и екзогенните кортикостероиди. Предложеният механизъм е увеличение на серумния кортизол свързващ глобулин (транскортин), предизвикано от естрогени, което води до по-нисък процент на метаболитния клирънс на кортикостероиди. Взаимодействието е с естроген или естроген-съдържащи перорални контрацептиви и хидрокортизон, преднизон и преднизолон. В едно фармакокинетично проучване, средният плазмен клирънс от общия преднизолон (40 мг въведен интравенозно) в осем жени приемащи орални контрацептиви е по-малък от половината от този на пет здрави жени не приемащи орални контрацептиви и осем здрави мъже, също така полуживота на преднизолона и времето на елиминация са по-дълги. Наблюдава се и 2-кратно увеличение на площта под кривата на плазмената концентрация за несвързания преднизолон, в сравнение с контролите.

Приложение: Пациентите, лекувани едновременно с естроген-съдържащи лекарства могат да изискват по-ниски дози кортикостероиди или адренокортикотропни агенти. Фармакологичният отговор на тези средства трябва да се следи по-внимателно, когато естроген се добавя или премахва от терапия при пациенти, със стабилизиран кортикостероиден или адренокортикотропен режим и дозировката да се коригира, колкото е необходимо.