Взаимодействие на G01AX06 фуразолидон, furazolidone с R06AD03 - тиетилперазин (thiethylperazine)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на G01AX06 фуразолидон, furazolidone е "G01AX06 - фуразолидон (furazolidone)" която взаимодейства с "R06AD03 - тиетилперазин (thiethylperazine)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение на моноаминооксидазни инхибитори (МАО-инхибитори) и фенотиазинови производни може да доведе до допълнителни хипотензивните ефекти и ефекти върху централната нервна система като замаяност, сънливост, объркване, дезориентация, загуба на паметта и припадъци.

Самостоятелната употреба на МАО-инхибиторите често предизвиква ортостатична хипотония. Вероятно, този ефект произтича от постепенното натрупване на фалшиви невротрансмитери в периферните адренергични неврони, предизвикано от МАО-инхибиторa, които имат минимална активност върху алфа- и бета-адренергичните рецептори, водещ до функционален блок на симпатиковата невротрансмисия.

Фенотиазините също могат да предизвика хипотония (включително ортостатична хипотония), рефлексна тахикардия, ускорен пулс, синкоп и замаяност, особено при започване на парентерално лечение. Агенти с ниска активност като хлорпромазин и тиоридазин е по-вероятно да предизвикат тези реакции, които обикновено отшумяват в рамките на първите няколко часа след приложението. След няколко дози често се развива толеранс към хипотензивните ефекти.

Мониторинг: докладвана е повишена честота на инциденти с проява на екстрапирамидни симптоми, когато се използват едновременно някои МАО-инхибитори и фенотиазининови производни. Данните са ограничени и механизмът на взаимодействие не е установен. Има редки съобщения за съмнение относно развитието на невролептичен малигнен синдром при пациенти, лекувани с неселективни, необратими МАО-инхибитори и някои фенотиазини, въпреки че ролята на МАО-инхибиторите не е сигурна. Смята се, че невролептичния малигнен синдром се предизвикана от внезапно намаление на активността на централните допаминови рецептори и невролептици като фенотиазините могат самостоятелно да причинят развитието на синдрома.

В клиничен доклад за 70-годишна жена, лекувана в психиатрично отделение, развива диспнея (затруднено дишане), тахикардия, дифузна мускулна ригидност, пирексия, хипотония, цианоза, хиперрефлексия, кома и генерализираният тонично-клоничен припадък (grand mal), в резултат на лечение с изокарбоксазид и хлорпромазин. Лабораторните находки включват лека неутрофилна левкоцитоза и повишаване на нивото на серумния калий и креатинин фосфокиназа. Пациентът се подобрява в рамките на 24 часа след изключване на психотропните медикаменти и започване на поддържащи мероприятия и антиконвулсанти, но впоследствие почива от остра бъбречна недостатъчност, резултат на рабдомиолиза (увреждане на напречно набраздената мускулна тъкан).

Друг пациент развива симптоми на невролептичен малигнен синдром една седмица след започване на лечение с комбинация от транилципромин и трифлуоперазин, веднага след като дозата е била удвоена. Случаят е усложнен от рабдомиолиза и дисеминирана интравазална коагулация (ДИК), но е овладян успешно с дантролен натрий и лечение с значително количество течност.

В други доклади са описани редки случаи на фатална хипертермия, по време на лечението с метотримепразин и паргилин или транилципромин. Отново не е известна връзката с МАО-инхибитори, тъй като самостоятелното приложение на фенотиазините е свързано с прояви на хиперпирексия.

Приложение: препоръчва повишено внимание при едновременно приложение на МАО-инхибитори и фенотиазини, особено през първите няколко седмици от лечението, въпреки че комбинацията им често е безопасна и ефективна. Препоръчва се внимателно наблюдение за развитие на хипотония. Пациентите се съветвани да избягват рязко изправяне от седнало или легнало положение и да уведомяват своя лекар при поява на симптоми като световъртеж, замаяност, синкоп, ортостаза, или тахикардия.

Пациенти на амбулаторно лечение се съветват да избягват опасни дейности, изискващи активна умствена дейност и двигателна координация, докато не разберат как им влияят тези лекарства, както и да уведомяват своя лекар, при появата на прекомерни или продължителни нежелани реакции от страна на централната нервна система (ЦНС), които пречат на нормалните ежедневни дейности. Консумацията на алкохол трябва да се избягва, тъй като може да увеличи хипотензивните и ЦНС ефекти.