Взаимодействие на A02BC03 лансопразол, lansoprazole с L04AD02 - такролимус (tacrolimus)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на A02BC03 лансопразол, lansoprazole е "A02BC03 - лансопразол (lansoprazole)" която взаимодейства с "L04AD02 - такролимус (tacrolimus)" по следният начин:

Мониторинг: продължителната употреба на инхибитори на протонната помпа (ИПП) може да предизвика хипомагнезиемия. Рискът от развитието на хипомагнезиемия може да се увеличи при едновременната употреба на инхибитори на протонната помпа с други средства, които могат да причинят загуба на магнезий като такролимус (tacrolimus).

Механизмът, чрез който настъпва хипомагнезиемия по време на продължителна употреба инхибитори на протонната помпа е неизвестен, въпреки че може да включва промени в чревната абсорбция на магнезия. Хипомагнезиемия е рядко при пациенти, лекувани с инхибитори на протонната помпа в продължение на най-малко три месеца, но в повечето случаи, след една година или повече.

Докладвани са редки случаи на хипомагнезиемия при пациенти, лекувани с инхибитори на протонната помпа в продължение на най-малко три месеца, но в повечето случаи хипомагнезиемия се развива след една година или повече. Сериозните нежелани лекарствени реакции включват тетания, гърчове, тремор, карпопедален спазъм (болезнено съкращаване на мускулите на ръцете и краката), предсърдно мъждене, надкамерна тахикардия и отклонения в QT интервала, но пациентите невинаги проявяват тези симптоми.

Хипомагнезиемията може да предизвика нарушение в секреция на паращитовидния хормон, който може да доведе до развитие на хипокалциемия. В приблизително 25% от случаите на хипомагнезиемия, свързана с приема на инхибитори на протонната помпа, представени от FDA (американската федерална агенция по храните и лекарствата), състоянието не е овладяно само с добавка на магнезий, но също така е наложило изключване на инхибитора на протонната помпа от терапия.

В някои случаи са докладвани успешно овладяване на хипомагнезиемия след изключване на инхибитор на протонната помпа (ИПП) и повторна поява с възобновяване приема на ИПП. След изключване на инхибиторите на протонната помпа, средното време, необходимо за нормализиране нива на магнезия е една седмица. След повторно включване на инхибитор на протонната помпа, средното време за повторна проява на хипомагнезиемията е две седмици.

Приложение: препоръчва се мониторинг на серумните нива на магнезий преди започване на лечение с инхибитор на протонната помпа и след това мониторинга се повтаря периодично, при продължително лечение с ИПП или когато се комбинират с други лекарства, които могат да причинят хипомагнезиемия като такролимус.

Пациентите се съветват да потърсят незабавно медицинска помощ, ако развият признаци и симптоми на потенциална хипомагнезиемия като сърцебиене, аритмия, мускулни спазми, тремор или конвулсии. При деца, нарушения на сърдечния ритъм могат да доведат до умора, стомашно разстройство, виене на свят и замаяност. При някои пациенти може да се наложи добавяне на магнезий или изключване на инхибитора на протонната помпа.