Взаимодействие на A02BC03 лансопразол, lansoprazole с L01BA01 - метотрексат (methotrexate)

Това взаимодействие е силно клинично значимо. Избягвайте комбинациите! Рискът от взаимодействието за вашето здраве е много голям.

Една от активните съставки на A02BC03 лансопразол, lansoprazole е "A02BC03 - лансопразол (lansoprazole)" която взаимодейства с "L01BA01 - метотрексат (methotrexate)" по следният начин:

Мониторинг: едновременното приложение с инхибитори на протонната помпа (proton pump inhibitors) може да увеличи серумните концентрации на метотрексат (methotrexate) и потенциално активния 7-хидрокси метаболит.

Предложен е механизмът на инхибиране от инхибиторите на протонната помпа на активната тубулна секреция на метотрексат и 7-хидроксиметотрексат чрез бъбречните H+/K+ ATP-азни помпи.

Взаимодействието се подозира при отделни случаи, свързани употребата на омепразол (omeprazole) и висока доза метотрексат, където елиминирането на метотрексат е значително забавено с омепразол, но се нормализира при следващия цикъл на терапия, след като приложението на омепразол е било прекратено или заменено с ранитидин (ranitidine).

В друг случай, едновременният прием на пантопразол (pantoprazole) и нискодозирана пулсова терапия с метотрексат (15 мг мускулно веднъж седмично), води в тежка миалгия и болки в костите в продължение на няколко дни, след всяка от петте инжекции метотрексат. Симптомите са намалели и в крайна сметка изчезват, след като пантопразол е заменен с ранитидин. След повторно приложение на пантопразол симптомите се появяват отново.

Въпреки, че фармакокинетиката на метотрексат не е била засегната, системната експозиция (AUC) на 7-хидроксиметотрексат е значително увеличена - със 70%, а времето на полуживот се удвоило в присъствието на пантопразол.

Приложение: терапията за инхибитори на протонната помпа се предпочита да бъде спряна няколко дни преди прилагането на метотрексат.

Ако е наложителна едновременна употреба, клиницистите трябва да следят за потенциално взаимодействие и да има внимателен контрол на серумните нива и токсичността на метотрексат.

Може да е подходяща алтернативната терапия с H2-антагонисти.

Няма данни за лекарствено взаимодействие, когато метотрексат се използва в ниски перорални дози за лечение на ревматоиден артрит.