Взаимодействия

Взаимодействие на A02BC03 лансопразол, lansoprazole с C03CA02 - буметанид (bumetanide)

Това взаимодействие е умерено клинично значимо. При възможност избягвайте комбинациите! Изключение са случаите, когато се налага лечение поради специфични нужди.

Една от активните съставки на A02BC03 лансопразол, lansoprazole е "A02BC03 - лансопразол (lansoprazole)" която взаимодейства с "C03CA02 - буметанид (bumetanide)" по следният начин:

Мониторинг: продължителната употреба на инхибиторите на протонната помпа (ИПП) може да предизвика хипомагнезиемия и рискът от настъпването й може да бъде увеличен при едновременна употреба с диуретици или други лекарства, които могат да предизвикат загуба на магнезий. Механизмът, чрез който продължителна употреб на инхибиторите на протонната помпа може да доведе до развитието на хипомагнезиемия, е неизвестен, въпреки това могат да са включени промени в чревната абсорбция на магнезия.

Докладвани са редки случаи на хипомагнезиемия при пациенти, лекувани с инхибитори на протонната помпа в продължение на най-малко три месеца, но в повечето случаи хипомагнезиемия се развива след една година или повече. Сериозните нежелани лекарствени реакции включват тетания, гърчове, тремор, карпопедален спазъм (болезнено съкращаване на мускулите на ръцете и краката), предсърдно мъждене, надкамерна тахикардия и отклонения в QT интервала, но пациентите невинаги проявяват тези симптоми.

Хипомагнезиемия може да предизвика нарушение в секреция на паращитовидния хормон, което може да доведе до развитие на хипокалциемия. В приблизително 25% от случаите на хипомагнезиемия, свързана с приема на инхибитори на протонната помпа, представени от FDA (американската федерална агенция по храните и лекарствата), състоянието не е овладяно само с добавка на магнезий, но също така е наложило изключване на инхибитори на протонната помпа от терапия.

В някои случаи са докладвани успешното овладяване на хипомагнезиемия след изключване на инхибитор на протонната помпа (ИПП) и повторна поява с възобновяване приема на ИПП. След изключване на инхибиторите на протонната помпа, средното време, необходимо за нормализиране нива на магнезий е една седмица. След повторно включване на инхибитор на протонната помпа, средното време за повторна проява на хипомагнезиемията е две седмици.

Приложение: препоръчва се мониторинг на серумните нива на магнезий преди започване на лечение с инхибитор на протонната помпа и след това мониторинга се повтаря периодично, при продължително лечение с ИПП или когато се комбинират с други лекарства, които могат да причинят хипомагнезиемия като диуретици, аминогликозиди, катионобменни смоли, амфотерицин В, цетуксимаб, цисплатин, циклоспорин, фоскарнет, панитумумаб, пентамидин и такролимус.

Пациентите се съветват да потърсят незабавно медицинска помощ, ако развият признаци и симптоми на потенциална хипомагнезиемия като сърцебиене, аритмия, мускулни спазми, тремор или конвулсии. При деца, нарушенията на сърдечния ритъм могат да доведат до умора, стомашно разстройство, виене на свят и замаяност. При някои пациенти може да се наложи добавяне на магнезий или изключване на инхибитора на протонната помпа от терапия.

Обратно към списък с взаимодействия на A02BC03 лансопразол, lansoprazole
© 2007 - 2024 Аптеки Фрамар. Всички права запазени! Framar.bg във Facebook